2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
гр. София, 04.06. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1699 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. В., подадена чрез назначения й от съда особен представител адв. Д. М., срещу решение № 1554/18.10.2011 г., постановено по гр. дело № 625/2011 г. на Софийския апелативен съд (САС). С него, като е оставено в сила решение № 108/13.04.2009 г. по гр. дело № 610/2006 г. на Софийския градски съд, е уважен предявения от прокурора срещу жалбоподателката иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС, като последната е поставена под пълно запрещение.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Прокурорът не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (както и в самата касационна жалба) от страна на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните два правни въпроса: 1) материалноправен – по приложението на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС – относно предпоставките за поставяне на едно лице под пълно запрещение; и 2) процесуалноправен – по приложението на чл. 275, ал. 2 от ГПК от 1952 г., отм. (идентична по съдържание с чл. 336, ал. 2 от ГПК от 2007 г.) – относно задължителното участие на прокурора в производството за поставяне под запрещение. По отношение и на двата правни въпроса се поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката ВС и ВКС. В тази връзка са посочени и представени (в преписи): решение № 9/17.02.1978 г. по гр. дело № 1/1978 г. на ОСГК на ВС, тълкувателно решение (ТР) № 72/24.06.1963 г. по гр. дело № 56/1963 г. на ОСГК на ВС, определение № 161/04.12.1972 г. по частно гр. дело № 2747/1971 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВС и постановление № 1/10.11.1985 г. на Пленума на ВС (конкретно – т. 12, б. „ж” от това ППВС) – досежно процесуалноправния въпрос; както и решение № 1032/17.07.2009 г. по гр. дело № 1218/2009 г. на САС, определение № 653/24.06.2010 г. по гр. дело № 1915/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 596/28.08.2006 г. по гр. дело № 1342/2005 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС – досежно материалноправния въпрос. С оглед на това и предвид т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че са навадени допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Така изведените от касатора правни въпроси са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и са от съществено значение за изхода на правния спор по предявените искове, поради което поначало представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Апелативният съд е приел, че предпоставките за поставяне под запрещение по чл. 5 от ЗЛС са две: психично заболяване на лицето и невъзможност да се грижи за работите си. Въз основа обсъдените доказателства по делото (най-вече експертните заключения) и личния разпит на жалбоподателката-ответница, въззивният съд е приел, че същата страда от шизофрения с устойчив дефицит, в напреднал стадий, с необратими симптоми и личностова промяна; прогнозата на заболяването е неблагоприятна по отношение на обратен оздравителен процес; налице е прогресиращо развитие на странности в поведението, невъзможност за справяне със социалните изисквания и упадък на цялостната житейска дейност. Приел е също, че тя не може да се грижи за своите работи и сама за себе си, предвид посоченото от вещото лице, че шизофреничното заболяване е довело до хронифициране на процеса, личностовата промяна е с белези на тежко социално отстрояване и маргинален стил на живот, с некритично отношение към поведението си и податливост на манипулация; както и предвид заявеното при разпита й от самата жалбоподателка-ответница, че тя не може без чужда помощ да посети държавна или общинска институция и да подаде молба или заявление за упражняване на собствени права или за защита на своите интереси. С оглед така приетото, въззивният съд е намерил и че поставянето й под пълно запрещение ще бъде в нейна полза.
По делото е установено, че прокурорът се е явявал и е участвал във всяко редовно проведено заседание на първоинстанционния съд, но не е взел становище по въззивната жалба и не се е явил в никое от двете редовно проведени заседания на апелативния съд, макар да е бил редовно призован.
Материалноправният въпрос (по приложението на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС – относно предпоставките за поставяне на едно лице под пълно запрещение) не е разрешен от въззивния съд в противоречие с представените от страна на жалбоподателката, решение № 1032/17.07.2009 г. по гр. дело № 1218/2009 г. на САС и решение № 596/28.08.2006 г. по гр. дело № 1342/2005 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г. В тях също е прието, че критериите (предпоставките) за поставяне под пълно запрещение са два, както и че е необходимо кумулативното им наличие, а именно: 1) медицински критерий – слабоумие или душевна болест; и 2) юридически критерий – произтичащата от това (от слабоумието или от душевната болест) неспособност (за разлика от ограниченото запрещение, когато тази способност е само ограничена) на лицето да се грижи за работите си, т.е. неспособност да има осъзнати представи за свойството и значението на постъпките си, и да ги ръководи. Идентично е и разрешението на този материалноправен въпрос (за необходимостта от кумулативното наличие на посочените медицински и юридически критерий, за да бъде поставено едно лице под пълно запрещение), дадено с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 185/21.09.2010 г. по гр. дело № 1587/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Като е изследвал наличието на същите два критерия (предпоставки) и въз основа на доказателствата по делото ги е приел за установени в тяхната кумулативна даденост в случая, въззивният съд е разрешил този материалноправен въпрос в съответствие, а не в противоречие с така цитираната съдебна практика, включително с формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС. Поради това, не са налице, сочените от страна на жалбоподателката допълнителни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по този материалноправен въпрос. Следва да се отбележи и че соченото и представено в тази връзка, определение № 653/24.06.2010 г. по гр. дело № 1915/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не може да обуслови наличието на никое от тези допълнителни основания за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и т. 1 от ТР № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС).
В т. 12, б. „ж” от ППВС № 1/10.11.1985 г., в ТР № 72/24.06.1963 г. на ОСГК на ВС (което е постановено при действието на ЗУС) и в решение № 9/17.02.1978 г. по гр. дело № 1/1978 г. на ОСГК на ВС е прието, че съгласно изричната разпоредба на чл. 275, ал. 2 от ГПК от 1952 г., отм. (идентична по съдържание с чл. 336, ал. 2 от ГПК от 2007 г.), участието на прокурора в производствата за поставяне под запрещение е задължително и че преценката за това не е предоставена на прокурора или на съда, а е направена от закона, както и че неучастието на прокурора в съдебните заседания (наред с неконституирането му и непризоваването му) е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, респ. – и основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, като за страна, чието право на участие в делото е нарушено. В случая обжалваното решение е постановено във въззивно производство, в което, както беше посочено, прокурорът не се е явил и не е взел участие в никое от двете редовно проведени заседания на апелативния съд, макар да е бил редовно призован. Това обосновава наличието на противоречие на обжалваното въззивно решение с цитираната практика на ВС, намерила израз в посочените ППВС, ТР и решение на ОСГК на ВС, при разрешаването на изведения от страна на жалбоподателката процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 275, ал. 2 от ГПК от 1952 г., отм. (идентична по съдържание с чл. 336, ал. 2 от ГПК от 2007 г.) – относно задължителното участие на прокурора в производството за поставяне под запрещение. Поради това, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по този процесуалноправен въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Жалбоподателката не дължи държавна такса за касационното производство по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1554/18.10.2011 г., постановено по гр. дело № 625/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.