О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
гр.София, 15.10.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 6200/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. М. срещу определение /имащо характера на разпореждане/ № 578/14.08.2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 276/2013 г.
С него касационната жалба на страната срещу въззивно решение № 330/12.07.2013 г., постановено по гр.д. № 276/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд е върната, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
Администриращият окръжен съд е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като обжалваното решение е постановено по искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и по чл. 55 ЗЗД, всеки от които е с цена под 5000 лв.
Съдебният акт е правилен, независимо, че администриращият съд е преценявал цената на исковете по чл. 55 ЗЗД, които не са били предмет на въззивната проверка, вместо цената на исковете по чл. 284,ал. 2 ЗЗД, по които е постановено въззивното решение. Видно от мотивите на въззивния съдебен акт, съдът е разгледал жалбата на Г. Д. М. срешу решението на първостепенния Пазарджишки районен съд, с което е осъден да заплати на А. Б. Н. 3 172,50 лв. неотчетени по договор за поръчка от 09.03.2007 г. и сумата от 4 067,22 лв. неотчетени по договор за поръчка от 14.11.2007 г., ведно с лихва за забава в размер на законния лихвен процент, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Районният съд е отхвърлил главните искове, предявени от А. Н. против Г. М. по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и по чл. 55 ЗЗД и в тази част решението му не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд в мотивите на своето решение е определил предметния обхват на въззивното производство в рамките на исковете по чл. 284, ал. 2 ГПК и се е произнесъл именно по тях, въпреки, че е допуснал неточност в диспозитива и не е определил точно в коя част потвърждава решението на Пазарджишкия окръжен съд. На практика в диспозитива има произнасяне по всички искове. Така допуснатата фактическа грешка не влияе върху преценката за предмета на въззивното решение, а от там и за условието по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Исковете, по които е постановено обжалваното с касационна жалба въззивно решение са оценяеми, делото е гражданско и всеки от исковете е с цена под 5 000 лв. Без значение е какъв е техния сбор с оглед родовата и функционалната им подсъдност, като дори и държавната такса при действието на ГПК от 2007 г. не се изчислява от сбора на цената на обективно кумулативно съединените искове. Ето защо и доводите на жалбоподателя за общата цена на исковете, са неоснователни.
В заключение, обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение /имащо характера на разпореждане/ № 578/14.08.2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 276/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: