4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1266
гр. София, 13.11. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3623 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. за а. с. (ПГАС) в [населено място] срещу решение № 68/28.02.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 988/2012 г. на Добричкия окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 20/24.10.2012 г., поправено с решение № 31/21.11.2012 г., постановени по гр. дело № 2429/2012 г. на Добричкия районен съд, е уважен, предявеният от Д. К. И. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на ищцата със заповед № 212/18.06.2012 г. на директора на гимназията-жалбоподател, и в тежест на последната са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два процесуалноправни въпроса: 1) относно необходимостта от преценка на годни и относими за спора доказателства; и 2) относно доказателствената стойност на представени по делото писмени доказателства. По отношение на първия правен въпрос касаторът заявява, че се позовава на критерия за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но без да излага никакви съображения и доводи този процесуалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят сочи също, че във връзка с втория правен въпрос са определение № 94/05.02.2009 г. по гр. дело № 39/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 12/08.02.2010 г. по същото гр. дело № 39/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, представя (в препис) и решение № 257/10.06.2010 г. по гр. дело № 3681/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, но без да излага твърдения и доводи, обжалваното въззивно решение да е в противоречие с някой от тези съдебни актове по разрешаването на този процесуалноправен въпрос.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Д. К. И., в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноските за касационното производство по делото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: С процесната заповед № 212/18.06.2012 г. на ищцата е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уворлнение” за следните нарушения, описани в заповедта, а именно: на 18.04.2012 г. ищцата нарушила чл. 27, т. 4 от правилника за вътрешния трудов ред (П.) за учебната 2011/2012 година, като не е оставила дневника на класа в класьора в учителската стая след приключване на третия учебен час; на 20.04.2012 г. ищцата нарушила чл. 27, т. 6 и чл. 30 от П. за учебната 2011/2012 година, като не изпълнила задълженията си на дежурен учител, отсъствайки от коридора на първия етаж от сградата; съгласно констативен протокол № 17/11.06.2012 г., ищцата нарушила чл. 10 и чл. 16 от Наредба № 3/15.04.2003 г. за системата за оценяване, тъй като: нямала утвърдени от директора критерии за оценка на класни и контролни работи; класни и контролни работи по български език и литература и по руски език се оказали без подпис на родител, както и с разминаване в оценката на входящото контролно по български език и литература по скалата на оценяване.
Окръжният съд е приел, че формално от обективна страна ищцата е осъществила фактическия състав на първото нарушение – това по чл. 27, т. 4 от П., като на 18.04.2012 г. не е оставила дневника на класа в класьора в учителската стая след приключване на третия учебен час, а го е предала направо на следващия учител, тъй като през тази седмица ищцата е била дежурен учител на първия етаж и не е имала възможност свободно да се придвижва между него и учителската стая. Въззивният съд е приел, че целта на задължението за оставянето на дневника в учителската стая е следващият учител да го намери безпрепятствено и да го вземе за нуждите на следващия учебен час, а в случая тази цел е била постигната, поради което съдът е намерил, че в този случай липсва виновно неизпълнение на трудови задължения от страна на ищцата, т.е. не е налице субективният признак на визираното нарушение.
По отношение на второто нарушение, окръжният съд е приел за установено, че действително в 13.35 ч. на 20.04.2012 г. – по време на същото дежурство, ищцата не е била намерена на първия етаж, тъй като е отишла в учителската стая да върне дневника на класа. След обстоен анализ на разпоредбите на П., окръжният съд е приел, че в него не е регламентирано как следва да се съвместяват задълженията на дежурен учител на съответния етаж със задължението за връщане на дневника на съответния клас след приключване на всеки учебен час, както и че е налице колизия между тези задължения по П., които са непрецизно формулирани и взаимно си противоречат, тъй като изпълнението на едното задължение автоматично води до неизпълнение на другото и обратно. По тези съображения въззивният съд е приел, че и това нарушение не може да се вмени във вина на ищцата.
След обстоен анализ на разпоредбите на Наредба № 3/15.04.2003 г. за системата за оценяване, окръжният съд е приел, че класните и контролните работи са форма на писмено вътрешно текущо оценяване, при което оценяващ е съответният учител, който е длъжен да изготви задачите, материалите и критериите за оценяване при текущото оценяване, но същите – по аргумент от чл. 10, ал. 2 от същата наредба, не подлежат на утвърждаване от директора на училището. С оглед това, съдът е приел и че липсата в случая на утвърждаване от директора на изготвените от ищцата критерии за оценяване при класни и контролни работи не представлява виновно неизпълнение на вменени й трудови задължения, защото такива задължения по тази наредба тя няма, като такива допълнителни задължения не са й вменени и с П., с Правилника за дейността на ответната гимназия и с длъжностната характеристика на ищцата.
Въззивният съд е приел, че ищцата виновно е извършила останалите две нарушения – допуснала е класни и контролни работи по български език и литература и по руски език да останат без подпис на родител, както и разминаване между оценката и скалата на оценяване на входящи контролни работи по български език и литература. Съдът е приел, обаче, че тези две нарушения са извършени от ищцата поради небрежност, а не при умисъл, което намалява тежестта им, както и че липсват доказателства за системност и за предходни дисциплинарни нарушения на ищцата, която е работила в ответната гимназия повече от 15 години, а също и че не се касае за фатални негативни последици за учебния процес, а за пропуски в текущата организационна работа, които при изостряне вниманието на ищцата към тях могат да бъдат преодолени и без прибягване до реализиране на дисциплинарна отговорност. С оглед така приетото, въззивният съд е намерил, че не са налице обстоятелства, обуславящи такава тежест на тези две извършени от ищцата нарушения, която да аргументира налагане на второто по степен дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят свързва двата изведени от него процесуалноправни въпроса с оплакването си в касационната жалба, че въззивният съд бил изключил и не бил обсъдил представени по делото доказателства, а именно – констативни протоколи от извършени проверки от ръководството, с които са дадени препоръки, Правилника за дейността на ответната гимназия и длъжностната характеристика на ищцата. Видно от мотивите към обжалваното въззивно решение, обаче окръжният съд е извел правните си изводи по делото, след обстойно обсъждане и преценка на всички относими към спора доказателства, включително и изброените в изложението на касатора, писмени такива. При това положение, двата процесуалноправни въпроса, изведени и формулирани от жалбоподателя, не са обуславящи цитираните по-горе правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение и не са от значение за изхода на правния спор по делото. Поради това, тези два процесуалноправни въпроса в случая не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Както вече беше посочено по-горе, жалбоподателят не навежда и не аргументира в изложението си и конкретни доводи за наличието на допълнителни основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като не твърди и не се установява противоречие по тези процесуалноправни въпроси между обжалваното въззивно решение и двете посочени и представени (в преписи) по делото, решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК .
С оглед изложеното и предвид задължителните указания и разясненията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендиарните и направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция по делото, в размер 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 68/28.02.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 988/2012 г. на Добричкия окръжен съд;
ОСЪЖДА П.г.за а. с. в [населено място] да заплати на Д. К. И.сумата 150 лв. (сто и петдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.