2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр. София, 05.07. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 435 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. П. Х. срещу определение № 2367/18.12.2011 г., постановено по частно гр. дело № 2727/2011 г. на Софийския апелативен съд – в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 10157/01.07.2011 г. по гр. дело № 8413/2010 г. на Софийския градски съд – в частта му, с която е прекратено производството по предявения от жалбоподателя иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и делото в тази му част е изпратено по компетентност на Административния съд – София.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице, приподписана е от назначения му от съда процесуален представител – адвокат, насочена е срещу подлежащата на касационно обжалване част от определението на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваната част от определението.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” не е подал отговор на частната касационна жалба в срока за това.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който е налице и някое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател (в тази връзка виж и тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
В случая от страна на частния жалбоподател, както в подадената лично от него (и приподписана съгласно чл. 284, ал. 2 от ГПК) частна касационна жалба, така и в писмено „становище” с вх. № 4710/11.05.2012 г., подадено чрез назначения му от съда процесуален представител – адвокат, не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд, и който да представлява общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК; не е наведено и никое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Напротив, в писменото „становище” с вх. № 4710/11.05.2012 г., подадено по повод указанията на въззивния съд за излагане на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, изрично се сочи, че назначеният процесуален представител на жалбоподателя намира обжалваното определение за правилно, поради което не е в състояние да конкретизира и обоснове основания за допустимост до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Съгласно т. 1 от посоченото ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания за това (ако такива са наведени от жалбоподателя).
Следва да се отбележи и че поддържаните от жалбоподателя в частната касационна жалба, приподписана от назначения му процесуален представител по делото, оплаквания и съображения за неправилност на обжалваната част от определението, не представляват основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, а представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните обаче е недопустимо да бъдат обсъждани във връзка с предпоставките за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на определението на въззивния – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Отделно от горното, в обжалваната му част, въззивното определение е изцяло съобразено с константната практика на съдилищата, включително на ВКС.
От изложеното следва, че тъй като не е налице основание по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваната част от определението на въззивния съд, то не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2367/18.12.2011 г., постановено по частно гр. дело № 2727/2011 г. на Софийския апелативен съд – в обжалваната му част, с която е оставена без уважение частната жалба на Р. П. Х. срещу определение № 10157/01.07.2011 г. по гр. дело № 8413/2010 г. на Софийския градски съд – в частта му, с която е прекратено производството по предявения от жалбоподателя иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и делото в тази му част е изпратено по компетентност на Административния съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.