2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр. София, 20 септември 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3188 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна (неточно наименована „касационна”) жалба, подадена от К. И. Б. срещу определение от 13.07.2018 г., постановено по частно гр. дело № 1784/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса от 15 лв. по подадена от него частна касационна жалба с вх. № 9500/22.05.2018 г. срещу постановеното по същото частно гр. дело, определение № 1441/08.05.2018 г.
Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативния съд. В жалбата се поддържат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение от 13.07.2018 г., апелативният съд е приел, че съгласно представената от жалбоподателя декларация за материално и гражданско състояние, той не притежава недвижимо имущество, коли и влогове, няма доходи, дружествата му са без дейност, а фирмата му като едноличен търговец е заличена; единственият му доход е от пенсия за инвалидност в размер 230 лв. От друга страна, от служебно изисканите справки от Агенцията по вписванията, САС е приел за установено, че жалбоподателят е съсобственик на апартамент на [улица], което обстоятелство не е отразено в декларацията му за материално и гражданско състояние. При така приетите за установени обстоятелства, съдът е намерил, че наличието на имот не прави страната годна и длъжна да заплати такси и разноски по делото; че преценката за това, респ. – за освобождаването на страната от внасянето им следва да се извърши въз основа на подадената декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК; но че в случая разминаването между твърденията в декларацията на жалбоподателя и отразеното в справката на Агенцията по вписванията относно наличността на имот негова собственост, поставя под съмнение останалите декларирани от него данни – че живее без доходи и имущество. По тези съображения апелативният съд е приел, че няма основание за извод, че жалбоподателят е материално затруднен до такава степен, че не би могъл да заплати държавната такса в размер 15 лв.
С подадената пред настоящата инстанция частна жалба, жалбоподателят е представил писмено доказателство – влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявен срещу него иск по чл. 21, ал. 1 от СК (отм.), като е признато за установено, че недвижимият имот, находящ се на [улица]в [населено място], който е посочен в справката на Агенцията по вписванията, обсъдена от САС, е индивидуална собственост на Т. Ц. Б.. При това положение, основателни са оплакванията на жалбоподателя, че апелативният съд неправилно е приел, че той е собственик на този имот и че е налице разминаване между действителното положение и декларираните от него данни, което да постави под съмнение и останалите обстоятелства, посочени в подадената от него декларация. Това е довело до неправилност и на крайния извод на администриращия съд, че жалбоподателят не е материално затруднен до такава степен, че да не би могъл да заплати държавната такса в размер 15 лв. Съгласно декларираното от него, единственият му източник на доходи е пенсия за инвалидност в размер 230 лв. месечно, т.е. – доход от 7.67 лв. дневно, което обуславя извод, че по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК той няма достатъчно средства да заплати тази дължима държавна такса.
По изложените съображения, обжалваното определение от 13.07.2018 г., като неправилно, следва да се отмени и вместо него следва да се постанови ново определение на настоящата инстанция, с което жалбоподателят да бъде освободен от внасянето на дължимата държавна такса в размер 15 лв., като делото се върне на въззивния съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия по администриране на частната касационна жалба с вх. № 9500/22.05.2018 г.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 13.07.2018 г., постановено по частно гр. дело № 1784/2018 г. на Софийския апелативен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, К. И. Б. от внасянето на държавна такса в размер 15 лв., дължима за производството по подадената от него частна касационна жалба с вх. № 9500/22.05.2018 г. срещу определение № 1441/08.05.2018 г., постановено по частно гр. дело № 1784/2018 г. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия по администрирането на посочената частна касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: