2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София, 31.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1633 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото В. А. К. срещу решение № 614/08.12.2015 г., допълнено в частта му за разноските с определение № 16/14.01.2016 г., постановени по въззивно гр. дело № 881/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено решение № 663/04.08.2015 г., допълнено в частта му за разноските с определение № 2571/01.10.2015 г., постановени по гр. дело № 3128/2014 г. на Пазарджишкия районен съд (ПРС), са отхвърлени, предявените от жалбоподателката искове, както следва: срещу ответниците по делото И. С. К., П. Т. К., Т. А. К., Н. А. К., М. Д. К., Р. В. П. и Т. Г. П. – иск с правно основание чл. 496, ал. 3, вр. чл. 490, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК за обявяване за недействителна публична продан, извършена с постановление от 25.09.2008 г. на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) по изп. дело № 2101/2007 г. на Съдебно-изпълнителната служба (СИС) при ПРС, с което на ответниците И., П., Т. и Н. К. е възложен следният недвижим имот: ? идеална част от УПИ Х.-. с площ 550 кв.м. в кв. 70 в [населено място], ведно с първи жилищен етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 81 кв.м.; и срещу ответниците Р. и Т. П. – иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че жалбоподателката-ищца е собственик на 1/3 идеална част от 1/16 идеална част от същия УПИ, ведно с 1/8 идеална част от същия първи жилищен етаж и ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, и за осъждане на тези двама ответници да ? предадат владението върху този имот; като в тежест на жалбоподателката са възложени разноски по делото.
Касационната жалба (уточнена и приподписана от процесуалния пълномощник на жалбоподателката адв. А. У.) е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част, поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (също приподписано от адв. У.), като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните три правни въпроса: 1) допустимо ли е да се извърши при условията на чл. 354, ал. 2 от ГПК общо (съвместно) изкупуване на неподеляем недвижим имот от няколко от неговите съсобственици – съделители в производството за съдебната делба на този имот; 2) представлява ли нарушение на чл. 490, ал. 2 от ГПК и може ли да се уважи на това основание иск по чл. 496, ал. 3, пр. 1 от ГПК за обявяване недействителност на публична продан на неподеляем съсобствен недвижим имот, извършена при условията на чл. 354 от ГПК, при която този имот е бил закупен общо (съвместно) от част от длъжниците-съсобственици – съделители в производството за съдебната делба на същия имот, въз основа на извършено преди това от тях общо (съвместно) наддаване по същата публична продан; и 3) придобиват ли на ново валидно правно основание собствеността върху целия недвижим имот тези негови съсобственици-съделители, които са го закупили общо (съвместно), чрез извършване на общо (съвместно) наддаване при публичната продан на този имот, като неподеляем при условията на чл. 354 от ГПК, и респективно – възникват ли за третите лица, закупили впоследствие от тях същия имот, права, които да са валидно противопоставими на тази част от съсобствениците-съделители, които не са взели участие в общото (съвместно) наддаване и закупуване на изнесения на публична продан неподеляем недвижим имот. Жалбоподателката сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и че по тях няма формирана съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК.
Ответниците И., П., Т. и Н. К., в отговорите си на касационната жалба излагат становища за неоснователност на същата, като последните трима излагат и подробни съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, като изтъкват, че с исковата молба по делото не е бил наведен довод, че имотът е бил възложен съвместно на изкупилите го съделители-ответници, а – само довод, че те нямат право да наддават.
Ответниците М. К. и Р. и Т. П. не са подали отговори на касационната жалба в срока за това.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че процесният имот е бил изнесен на публична продан с влязло в сила съдебно решение, постановено в производство за съдебна делба, в която са участвали жалбоподателката-ищца и ответниците К., респ. – техни наследодатели. По образуваното изпълнително дело е била проведена публичната продан и с влязло в сила постановление на ДСИ имотът е бил възложен на ответниците И., П., Т. и Н. К., които след това са го продали на ответниците П.. При така установените обстоятелства по делото, окръжният съд е намерил за недоказани и неоснователни твърденията и доводите на жалбоподателката-ищца, че ответниците К., определени за купувачи на имота, не са сред лицата които нямат право да наддават съгласно чл. 490, ал. 1 от ГПК. В тази връзка въззивният съд е изложил и съображения, че съгласно чл. 348, изр. 2 от ГПК, страните в делбата (съделителите) могат да участват при наддаването в публичната продан и да изкупят имота, независимо от качеството им на длъжници в изпълнителния процес. Чрез препращането по реда на чл. 272 от ГПК, окръжният съд е споделил и извода на районния съд, че това право съделителите имат и съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 1 от ГПК – при условията на чл. 505, ал. 2 от ГПК. В заключение въззивният съд е приел, че ответниците К., които са изкупили имота, не се явяват лица, за които съществува забрана да участват в наддаването при публичната продан. По тези съображения въззивната инстанция е споделила и крайния извод на първата за неоснователност на иска по чл. 496, ал. 3, вр. чл. 490, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК за недействителност на процесната публична продан. Чрез препращане по реда на чл. 272 от ГПК са споделени и съображенията на районния съд за неоснователност и на иска по чл. 108 от ЗС, а именно: Ответниците И., П., Т. и Н. К. се легитимират като собственици на процесния имот на валидно деривативно основание – възлагането на имота чрез публичната продан, която не е опорочена. Като продавачи по последващия договор за продажба, те са прехвърлили собственическите си права на ответниците П., които владеят имота на това основание. Жалбоподателката-ищца не се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като с приключилата съдебна делба е била ликвидирана съсобствеността, възникнала на основание наследствено правоприемство между нея и другите съделители.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
И трите правни въпроса, изведени в изложението на жалбоподателката, визират общото (съвместно) изкупуване на неподеляем недвижим имот от част от съсобственици – съделители в производството за съдебната делба, като порок на публичната продан на имота. Такъв довод за недействителност на процесната публична продан, обаче ищцата не е навеждала с исковата си молба – този довод е направен за първи път по делото едва с уточнението на касационната жалба, приподписано от процесуалния пълномощник на жалбоподателката. Поради това, и трите правни въпроса в случая не са обсъждани и разрешавани с обжалваното въззивно решение, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд и са без значение за изхода на правния спор по делото, поради което тези въпроси не съставляват и общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Независимо от горното, следва да се отбележи, че изводите на съда, че както съгласно чл. 348, изр. 2 от ГПК, така и съгласно чл. 354, ал. 1 от ГПК, съделителите могат да участват при наддаването в публичната продан и да изкупят имота, независимо от качеството им на длъжници в изпълнителния процес, са направени при точно приложение на закона, който не установява пречка това да бъде направено и общо (съвместно) от няколко от съделителите. В тези случаи разпоредбата на чл. 354, ал. 2 от ГПК (визирана в първия правен въпрос) няма да намери приложение, тъй като приложното ? поле е при наличие на конкуренция между съделители, каквато в този случай няма.
В заключение – касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника Т. К., претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция по делото, в размер 350 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 614/08.12.2015 г., допълнено в частта му за разноските с определение № 16/14.01.2016 г., постановени по въззивно гр. дело № 881/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд – в частта, с която са отхвърлени исковете с правни основания чл. 496, ал. 3, вр. чл. 490, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС;
ОСЪЖДА В. А. К. да заплати на Т. А. К. сумата 350 лв. (триста и петдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.