2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр. София, 19.06. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 3378 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Р. Д. срещу определение № 304/06.03.2014 г., постановено по частно гр. дело № 88/2014 г. на Смолянския окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 994/05.03.2014 г., подадена от жалбоподателката срещу разпореждане № 114/26.02.2014 г. по гр. дело № 139/2013 г. на Маданския районен съд. С това разпореждане на жалбоподателката са дадени указания в едноседмичен срок да внесе разноски за особен представител на насрещната страна в размер 150 лв., по повод подадената от жалбоподателката въззивна жалба срещу решение № 14/30.01.2014 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК по същото първоинстанционно гр. дело.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел в мотивите към него, че частната жалба с вх. № 994/05.03.2014 г., с която е сезиран, е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея разпореждане на първоинстанционния съд е съдебен акт, за който не е предвидено в закона да бъде обжалван, както и не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Разяснено е, че на обжалване би подлежал актът, с който в случай на евентуално неизпълнение на указанията на съда, въззивната жалба би била върната на жалбоподателката, в което производство би подлежало на разглеждане и оплакването й дали тя правилно е задължена да внесе разноски за възнаграждение за особения представител и размера на същите.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката сочи като нарушение, участието на съдия Р. К. в състава на въззивния съд, постановил обжалваното определение, която е постановила и първоинстанционното решение № 178/14.12.2013 г., което е влязло в сила на 14.01.2014 г., но чиято поправка по реда на чл. 247 от ГПК е отказана с решението № 14/30.01.2014 г., което е обжалвано от жалбоподателката и по повод тази й въззивна жалба са дадени указанията с разпореждането № 114/26.02.2014 г. Излагат се и съображения, че първоинстанционният съд неправилно е дал с това разпореждане указанията за внасяне от жалбоподателката на разноските за особен представител на насрещната страна.
Ответникът П. Х. Р. не е подал отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съдия Р. К., която е председател на състава на въззивния съд, постановил обжалваното определение, не е постановила обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно разпореждане № 114/26.02.2014 г., нито постановеното по реда на чл. 247 от ГПК решение № 14/30.01.2014 г., по повод обжалването на което са дадени указанията с разпореждането № 114/26.02.2014 г. – тези актове са постановени от районния съдия Т. К.. Поради това в случая не е било налице основание за отвод по т. 5, т. 6 или в някоя друга от хипотезите на чл. 22, ал. 1 от ГПК, нито е налице и друго процесуално нарушение, поради това, че съдия Р. К. е постановила влязлото в сила решение № 178/14.12.2013 г., чиято поправка по реда на чл. 247 от ГПК е отказана с решението № 14/30.01.2014 г.
Останалите доводи в частната жалба, разглеждана в настоящото производство, касаят правилността на първоинстанционното разпореждане № 114/26.02.2014 г., а не правилността на обжалваното в настоящото производство определение № 304/06.03.2014 г., с което въззивният съд не се е произнесъл по същество, а е оставил без разглеждане частната жалба на жалбоподателката срещу това разпореждане. С оглед на това, тези доводи нямат отношение към предмета на настоящото производство пред ВКС и не следва да се разглеждат.
Обжалваното определение № 304/06.03.2014 г. на въззивния съд е правилно.
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1 и чл. 279 от ГПК, на обжалване пред въззивната съдебна инстанция подлежат първоинстанционните разпореждания, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1), както и изрично посочените в закона разпореждания (чл. 274, ал. 1, т. 2). Обжалваното в случая пред окръжния съд, разпореждане № 114/26.02.2014 г., с което на жалбоподателката са дадени указания да внесе разноски за особен представител на насрещната страна по повод подадената от жалбоподателката въззивна жалба, не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Съгласно разясненията, дадени с мотивите към т. 5 от тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, актовете на съда, с които производството по делото се оставя без движение и на страната се дават указания за отстраняване на нередовности, не са преграждащи развитието на делото и не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол; срещу тях страната може да се защити чрез обжалване на акта за прекратяване на съответното производство, респ. – за връщане на исковата молба или жалбата, който прегражда развитието на производството.
Като е държал обжалваното определение, при изложени аналогични съображения в мотивите към него, които са в пълно съответствие с процесуалния закон и цитираната задължителна практика на ВКС, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 304/06.03.2014 г., постановено по частно гр. дело № 88/2014 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.