2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
гр. София, 12.07. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 428 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, с чл. 407, ал. 1 от ГПК и с чл. 241, ал. 3 от ГПК (отм.).
Образувано е по частна жалба на ответниците С. В. Г., А. М. Г., Ч. В. Г. и С. А. Г. срещу определение № V-948/09.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 278/2012 г. на Бургаския окръжен съд. С него е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за обезсилване на изпълнителния лист, издаден в полза на ищеца Р. „О.”, с който [фирма] е осъдено да предаде на ищеца склад с площ 497 кв.м., както и относно присъдените на ищеца съдебно-деловодни разноски.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се сочи, че решаващият мотив на въззивния съд да постанови отказа, а именно – че макар и отменено решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, то няма влязло в сила решение по съществото на спора, по принцип е съобразен с разпоредбата на чл. 241, ал. 3 от ГПК (отм.), но жалбоподателите поддържат, че тази разпоредба следвало да бъде приложена в зависимост от конкретните факти по делото, които в случая били различни. В тази връзка се изтъква, че исковото производство, по което е издаден изпълнителният лист, се е водило не спрямо жалбоподателите, а спрямо [фирма], от което те закупили процесния имот, и което било заличено като юридическо лице, поради което ВКС е отменил решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, и е върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд, при конституиране на жалбоподателите като ответници по иска по чл. 108 от ЗС. С оглед на това се поддържа, че спрямо жалбоподателите няма постановено съдебно решение, по силата на което те да са осъдени да предадат владението върху процесния имот, а е било изпълнено отмененото решение срещу несъществуващото юридическо лице, като по това изпълнение жалбоподателите били принудени да предадат владението „или да подпишат договор при условията на крайна нужда”. Предвид това се излага становище, че тъй като жалбоподателите не са били страна в спорното исково производство, спрямо тях не е постановено осъдително решение и те са принудени да търпят последиците на решение, което не се ползва със сила спрямо тях, то те не могат да бъдат лишени от ползване на собствеността си само на основание „тепърва започващо спрямо тях исково производство”.
Ответникът по частната жалба – ищецът Р. „О.” не е подал отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Влязлото в сила осъдително въззивно решение, постановено по иска по чл. 108 от ЗС срещу заличеното [фирма], е било отменено от ВКС на основание чл. 304 от ГПК, като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указания за конституиране на жалбоподателите като ответници по иска, на основание чл. 120 от ГПК (отм.) – като правоприемници на загубилото процесуалната си правоспособност [фирма]. Въз основа на това, отменено впоследствие осъдително въззивно решение, е бил издаден изпълнителният лист, чието обезсилване са поискали жалбоподателите от въззивния съд, след като в изпълнение на указанията на ВКС са били конституирани като ответници при новото разглеждане на делото на мястото на заличеното [фирма]. В молбата си до въззивния съд жалбоподателите изрично твърдят, че отмененото решение е било изпълнено чрез извършване на въвод във владение на ищеца в процесния имот; това твърдение се поддържа и в частната им жалба.
При тези обстоятелства по делото, въззивният съд правилно е приел в мотивите към обжалваното определение, че съгласно чл. 241, ал. 2 от ГПК (отм.), при отмяна на осъдителното решение може да се иска само спиране на изпълнението, но при условие, че решението не е изпълнено, а в случая жалбоподателите твърдят, че то е било изпълнено. Правилно въззивният съд е приел и че хипотезата на чл. 241, ал. 3 от ГПК (отм.) е приложима, само когато искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, какъвто не е настоящият случай, тъй като делото – при новото му разглеждане с участието на жалбоподателите като ответници, е все още висящо, поради което не може да се постанови нито прекратяване на изпълнителното дело (което е приключило според твърденията на жалбоподателите), нито да им се издаде обратен изпълнителен лист, каквото искане те не са и направили пред въззивния съд, нито да се обезсили издаденият изпълнителен лист.
Доводите в обратна насока, изложени в частната жалба, са неоснователни. След като жалбоподателите, съгласно отменителното решение на ВКС, участват при новото разглеждане на делото на мястото на заличеното търговско дружество – като негови процесуални правоприемници по чл. 120 от ГПК (отм.), то те заемат неговото процесуално положение на ответник по делото с всички последици от това, поради което – именно с оглед конкретните факти по делото, няма основание за тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 241, ал. 3 от ГПК (отм.) по начин, различен от възприетия от въззивния съд, както неоснователно се поддържа в частната жалба. Ако жалбоподателите са считали за незаконосъобразни действията на съдебния изпълнител по изпълнението на отмененото впоследствие от ВКС осъдително въззивно решение, те са разполагали с друг процесуален ред за защита срещу тях.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение на въззивния съд за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № V-948/09.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 278/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.