3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1373
София, 02.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2884 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. срещу въззивно решение № 223/13.02.2013 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 3699/2012 г. в частта, с която П. е осъдена да заплати на Д. И. К. обезщетение в размер на 5000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1 т. 2 ЗОДОВ (редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г.), законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2012 г. до окончателното погасяване на задължението, както и съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от иска.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 2, ал. 1 т. 2 ЗОДОВ (редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г.), тъй като е нарушен принципът на справедливост при определяне размера на обезщетението, а също липсва елемент от фактическия състав на деликта по специалния закон: причинноследствена връзка между незаконното обвинение и вредите. Изложени са още съображения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, който не обсъдил всички доводи на П., а също и оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт.
К. иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне изцяло на исковете, предявени от Д. К., евентуално намалявяне размера на присъденото обезщетение.
Насрещната страна по касационната жалба Д. К. не е отховорил в срок.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението е повдигнат правния въпрос дали съдът е длъжен да прецени всички, относими за справедливото обезщетение, установени по делото, обстоятелства. Въпросът е относим към тълкуването на чл. 12 и чл. 235 ГПК, но разрешението на въззивния съд е съобразено с точното приложение на закона и трайно установената съдебна практика, включително, тази, на която се позовава касатора. Варненският окръжен съд е обсъдил твърденията и доводите на насрещните страни, преценил е доказателствата и въз основа на цялостната им преценка, е достигнал до фактически заключения как се е отразило наказателното преследване на чувствата и преживяванията на ищеца. Не се установява и поддържаното противоречие с т. 11 от ПП 4/1986 г. на ВС на РБ – при определяне размера на неимуществените вреди съдът е взел под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят; посочил е конкретно тези обстоятелства в мотивите си значението им за размера на неимуществените вреди.
В изложението, като обосновка за поставяне на горния правен въпрос, е записано още че, съдът не бил изложил мотиви, обосноваващи наличието на причинноследствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди на подсъдимия, което е оплакване за допуснато процесално нарушение – довод по чл. 281 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Ако касаторът е имал предвид поставяне на въпроса за задължението на съда да мотивира решението си, то въззивната инстанция е изложила такива, като не е налице, нито поддържаното противоречие с ПП 6/1968 г. на ВС на РБ, нито с принципните разрешения относно съдържанието и мотивирането на съдебните актове, дадени в ПП № 1 от 13.VII.1953 г. на ВС на РБ и множество решения по чл. 290 ГПК, постановени от състави на Върховния касационен съд.
Вторият, повдигнат в изложението въпрос, е за съответствието на определения от съда размер за обезщетение на неимуществени вреди с конкретно установените по делото обстоятелства. Въпросът е принципно значим, но не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В цитираното по-горе Постановление на Пленума на ВС на РБ № 4/1968 г., както и непротиворечиво в съдебната практика е изяснено, че от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики се гради заключение какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен и колко подължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. С оглед на това, в зависимост от конкретните обстоятелства, личността на увредения, стандарта на живот в станата, се определя по справедливост и парична равностойност на неимущественото увреждане.
От изложеното следва, че разрешаване на поставения въпрос не се налга с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
В заключение, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, на които се обосноват касатора за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно въззивно решение № 223/13.02.2013 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д. № 3699/2012 г. в частта, с която П. е осъдена да заплати на Д. И. К. обезщетение в размер на 5000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1 т. 2 ЗОДОВ (редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г.), законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2012 г. до окончателното погасяване на задължението, както и съдебноделоводни разноски съразмерно уважената част от иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: