О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
София,18.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1336 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. А. Т., приподписана от адв. О. Л. В. от АК – София срещу въззивно решение от 23.07.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 5290/2012 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд е отхвърлил претенциите.
Приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя поради съкращение в щата. В заповедта за уволнение работодателят е цитирал чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, без да уточнява коя от двете хипотези, уредени в правната норма има предвид, но работникът е наясно с основанието за уволнение и няма основание да се приеме, че то е незаконно поради немотивираност на заповедта. Съдът, също така е приел, че е налице реално съкращаване в щата към датата на прекратяване на трудовия договор. Изводът е направен при съпоставка между старото и ново щатно разписание при работодателя. В това от 15.09.2010 г. не фигурира длъжността, заемана от Т.. Съдът след разпит на служителя П., изготвила новото щатно разписание приел, че то е съставено на посочената в него дата, а и не би могло да е съставено по-късно, напр. в хода на процеса, защото П. е освободена от работа при дружеството два дена след изготвяне на документа от нея – на 17.09.2010 г.
В изложението е поставен въпросът за момента, в който работникът или служителят трябва да е узнал конкретното основание за своето уволнение измежду двете хипотези по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, когато в самата заповед няма разграничение.
В Решение № 149/2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на ІІІ ГО е изяснено, че няма допуснато нарушение, ако в работодателят не е уточнил дали поради съкращение в щата или поради закриване на част от предприятието е прекратил трудовия договор, щом действителното основание е било известно на работника или служителя към момента на връчване на заповедта.
Не е налице поддържаното противоречие с това решение, защото въззивният съд също е приел, че Т. е имал яснота на причината, поради която е уволнен още при връчване на заповедта. От друга страна, ясно е, че няма пречка в заповедта да уволнение работодателят да посочи повече от едно основание, както е изяснено и в множество решения на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК. Цитирането на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ сочи на две основания за уволнение и за законосъобразността му е достатъчно да е налице поне едно от тях.
При посочване на повече от едно основание /в случая – и двете хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ/, важното е работникът или служителят да е имал съзнание, че уволнението е поради закриване на част от предприятието, както и поради съкращаване на щата, за да може да се защити. В случая, от исковата молба е видно, че ищецът е провел защита и по двете хипотези. Съдът е приел, че е осъществено основанието съкращаване на щата.
Вторият правен въпрос, поставен в изложението към касационната жалба е дали уволненият поради съкращаване на щата работник или служител има качеството на трето лице по см. чл. 181, ал. ГПК относно съставените от работодателя частни документи по извършване на съкращаването на щата.
В случая въпросът е поставен във връзка с достоверната дата на новото щатното разписание. Нормата на чл. 181 ГПК е ясна и въпросът не буди никакво съмнение и колебание в съдебната практика. Видът на документа, съответно кога частният документ има достоверна дата за трети лица, не се променя с оглед на правоотношението, във връзка със спора, по който е представен – облигационен или трудов, каквито доводи развива касаторът.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 23.07.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 5290/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: