О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1141
София, 31.10. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 280 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Г. Г. чрез адв. Я. И. Н. срещу въззивно решение от 04.11.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 2883/2011 г.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
При преценката за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Е. Г. Г. е предявила против Търговско представителство „Австрийски аеролинии”, София иск за сумата 24 334,80 евро, на осн. чл. 215 КТ и за сумата 4 589,74 евро натрупана лихва за периода 15.09.2007-31.05.2010 г.
Първостепенният Софийски районен съд отхвърлил исковете.
Неговото решение е потвърдено от въззивния Софийски градски съд. Въззивният състав е изложил съображения, че жалбата на Г. е бланкетна, което е достатъчно за образуване на валидно въззивно производство, но проверката на въззивния съд се изчерпва до служебната – за валидност, допустимост на обжалваното решение и за точно приложение на императивни материалноправни норми. В така очертаните рамки, второстепенния съд е намерил жалбата на Г. за неоснователна, а решението на районния съд за валидно, допустимо и съобразено с приложимите към спора императивни материалноправни норми.
В изложението към касационната жалба е повдигнат въпроса „дали ищеца Е. Г. е била командирована от ответника да изпълнява трудовите си задължения от [населено място] в [населено място], от който зависи дали да бъдат уважение исковете на ищеца или не.”
Въпросът е фактически, а не правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да е основание за допускане на касационно обжалване. От друга страна, в обжалваното решение не са правени фактически изводи по релевантните за спора факти.
Следва да се посочи, че оплакванията в касационната жалба са срещу правните и фактически заключение на първата инстанция, но касаторът е трябвало да ги направи във въззивната си жалба, а не в пред Върховния касационен съд.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 04.11.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 2883/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: