2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
гр. София, 28.12.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4901 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Б. Г. срещу определение № 534/19.06.2017 г., постановено по гр. дело № 627/2017 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателя срещу решение № 6286/26.07.2016 г. по възз. гр. дело № 202/2016 г. на Софийския градски съд (СГС) и е прекратено касационното производство по същото гр. дело на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излагат оплакване и съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС не приложил изключението по чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. последно от ГПК (в приложимата в случая редакция – преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. – съгласно § 74 от същия; сега – чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. последно от ГПК), което позволява касационен контрол, независимо от цената на иска, когато негов предмет е право на собственост или друго вещно право, и по съединените с него искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В тази връзка се излагат съображения, че искът за разваляне поради неизпълнение на алеаторен договор, чийто предмет е вещно право – право на собственост върху недвижим имот, според жалбоподателя е иск за собственост (вещен иск), като се поддържа тезата, че всеки иск с вещноправен ефект е иск за собственост, тъй като всеки иск, който води до промяна на собствеността, според жалбоподателя е всъщност в защита на правото на собственост.
Ответниците по частната жалба Е. Е. Н. и Н. С. Н. в отговора на жалбата излагат подробни съображения за неоснователност на същата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решението с № 6286/26.07.2016 г. по възз. гр. дело № 202/2016г. на СГС, срещу което е подадена оставената без разглеждане касационна жалба, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение по делото и е отхвърлил предявения от жалбоподателя срещу двамата ответници иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на процесния по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. За да постанови обжалваното определение, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК (в посочената редакция), като насочена срещу въззивно решение, постановено по иск с цена до 5 000 лв., като в случая цената се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК – съгласно данъчната оценка, която за целия имот е 4 754.10 лв., а за процесната ? идеална част от имота, която е предмет на процесния договор, е 2 377.05 лв.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1 и предл. последно от ГПК (в посочената редакция; сега – чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 и предл. последно от ГПК), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая, предявеният от жалбоподателя иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на процесния договор за прехвърляне на ? идеална част от процесния недвижим имот срещу издръжка и гледане, нито е иск за собственост, както неоснователно се поддържа в частната жалба, нито е съединен с иск за собственост. В разпоредбите на т. 2 и т. 4 от чл. 69, ал. 1 от ГПК законодателят ясно и недвусмислено, изрично разграничава исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот (вещни искове) от исковете за разваляне на договор, който има за предмет вещни права (включително правото на собственост) върху недвижим имот (облигационни искове). Същото ясно и изрично разграничение е направено и в цитираната разпоредба на чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1 и предл. последно от ГПК (в посочената редакция; сега – чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 и предл. последно от ГПК), като съгласно същата, облигационният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД би могъл да има обуславящо значение за иска за собственост, но само когато е обективно съединен с такъв вещен иск, а в случая това не е така, както вече беше посочено. В съдебната практика никога не е имало съмнение, че искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД не е вещен иск (иск за собственост), а е облигационен иск – негов предмет е единствено субективното материално потестативно (преобразуващо) гражданско право на ищеца-прехвърлител да развали поради неизпълнение договора, и силата на пресъдено нещо се формира единствено върху това потестативно право, но не и върху правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на договора, независимо че конститутивното съдебно решение, с което се уважава този иск, има ретроактивно действие съгласно чл. 88 от ЗЗД и реституира правото на собственост в патримониума на ищеца. Искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД няма за предмет правото на собственост върху недвижимия имот и сила на пресъдено нещо не се формира върху това право, освен ако по същото дело не е предявен и обективно съединен иск за собственост (вещен иск). В тази връзка – относно отграничаването на исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот (вещните искове) от облигационните искове следва да се имат предвид и задължителните по своя характер разяснения, дадени в мотивите към т. 1Б от тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, както и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 и т. 2 от тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения, обжалваното определение на състава на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е правилно, а при извършената служебна проверка се установи и че то е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 534/19.06.2017 г., постановено по гр. дело № 627/2017 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: