О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 12.06.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1014 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. К., Ж. К. М. и В. К. В., чрез адв. Д. И. от АК-Т., срещу въззивно решение № 216/11.12.2017 г., постановено от Окръжен съд Търговище по в. гр. д. № 254/2017 г.
Касаторите излагат доводи за неправилност.
Насрещната страна Ц. В. Д. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Окръжен съд – Търговище, като потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Търговище, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 405 от 01.10.2013 г., постановено по гр.д. № 381/2013 г. от първостепенния съд, изразяваща се в погрешно посочване на номерата на двата имота, предмет на договор от 05.01.1993 г., като съдът постановил номерата на имотите в диспозитива да се четат, както следва: „УПИ X.-333 и УПИ X.-333 в кв. 34 по плана на [населено място], [община]“.
За да постанови този резултат, съдът установил, че имотите, по отношение на които се е произнесъл по същество, като е формирал воля за основателност на иска, предявен от Ц. В. Д., е неточно индивидуализиран – и в мотивите и диспозитива описанието на спорните вещи не е съобразено с актуалната индивидуализация по действащия план. Съдът е посочил, че като допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, не подменя волята си по правния спор, а отстранява техническо несъответствие в индиивдуализацията на процесните имоти. Няма съмнение, че в решение № 405 от 01.10.2013 г. Районен съд – Търговище се е произнесъл по исковата претенция относно имотите, които са описана по действащата регулация в решението, постановено по реда на чл. 247 ГПК, както и, че това са имотите, предмет на предварителния договор от 05.01.1993 г., обявен за окончателен със съдебно решение, постановено по гр.д. № 241/1994 г. по описа на Т..
Касаторите обосновават допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: когато в мотивите и диспозитива на съдебното решение индивидуализиращите белези на недвижимия имот, засегнат от решението, са посочени идентично, допустимо ли е в производство за поправка на очевидна фактическа грешка да бъдат променени индивидуализиращите белези на същия недвижим имот; дали в производството за поправка на очевидна фактическа грешка е необходима предпоставка наличието на противоречие в индивидуализиращите белези на недвижимия имот, описани в мотивите и съответно в диспозитива на съдебното решение; допустимо ли е, при идентичност на описание на индивидуализиращи белези на недвижим имот в мотивите и в диспозитива на влязло в сила съдебно решение, да бъде искана поправка на очевидна фактическа грешка и поправката да бъде допусната с ново решение на съда, като за да установи наличието или липсата на очевидна фактическа грешка, съдът отново да анализира доказателствата, събрани и приложени по делото, вместо това дали е налице такава грешка между мотивите и диспозитива на съответното решение.
Повдигнатите правни въпроси не създават затруднения в практиката, изяснени са и в доктрината. Няма твърдения, че установеното трайно тълкуване на чл. 247 ГПК, аналогичен на чл. 192, ал. 2 ГПК от 1951 г., отм., следва да бъде променено или осъвременено, а и настоящият състав не намира подобни основания.
Няма никакво съмнение, че очевидна фактическа грешка в съдебния акт е налице при всяко несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, като това може да се изрази в противоречие между отразеното в мотивите и посоченото в диспозитива, но не само. Подобно несъответствие е налице и при грешка в индивидуализацията на субект, обект и пр., допусната едновременно и в мотивите, и в диспозитива на съдебния акт, щом е ясна волята на съда. В този смисъл са и дадените по чл. 290 ГПК разрешения в решение № 89/2010 на І г.о. на ВКС по гр.д. № 387/2009 г. и решение № 223/10.06.2014 г. на IV г.о. на ВКС по гр.дело № 6064/2013 г. Случаят е точно такъв – индивидуализацията на имотите в основното решение не съответства на обсъжданите от съда доказателсва и формирана воля относно договора от 05.01.1993 г., обявен за окончателен с решение по гр.д. № 241/1994 г. по описа на Т..
Ясно е, също така, че в производството по чл. 247 ГПК съдът преценява каква е действителната му воля и дали при външното й отразяване е допуснал очевидна фактическа грешка, намерила израз в диспозитива. В този смисъл приложените по делото документи и други доказателства, при преценката на които е постановено основното решение, могат да бъдат ценени и с оглед установяване волята на съда и дали има допусната грешка при външното й отразяване, каква, съответно тя подлежи ли на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. Съдът не прави нов анали на доказателствата, за да формира фактически изводи относно релевантни за спора факти. В случая въззивният съд е действал именно в рамките на производството и съобразно нуждата от конкретната преценка.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 216/11.12.2017 г., постановено от Окръжен съд Търговище по в. гр. д. № 254/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: