О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 10.06.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 2132 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от М. К. М. против определение № 745/15.12.2014 г., постановено от Софийски окръжен съд по реда на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, по въззивно гр.д. № 584/2014 г.
С него е отказано да се измени по реда на чл. 248 ГПК решение № 466/14.11.2014 г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 584/2014 г. в частта за разноските по молба на В. Л. М. и М. К. М., с искане Г. Р. да ги плати . Съдът е изложил съображения, че Г. Р. не дължи на В. М. и на М. М. съдебноделоводни разноски за въззивното производство; по нито една от въззивните жалби, разгледани от съда, те не са имали качеството на насрещни страни.
Жалбоподателят М. М. твърди, че определението на въззивния съд е неправилно, защото тя й В. М., като съделители, са страни по делото, а Г. Р. е ищец и с въззивната си жалба забавил делото.
Р. В. В. е подала отговор по частната жалба, но тя не е насрещна страна в настоящото производство. Спорът е само между М. К. М. и Г. Р. за това той дължи ли й съдебноделоводни разноски за въззивно производство.
Г. В. Р. е подал отговор, че частната жалба е неоснователна и иска да му бъдат присъдени съдебноделоводни разноски за производството пред Върховен касационен съд.
Останалите съделители не са страни в настоящото производство по частната жалба на М. М..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимна страна, и е срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Ботевградският районен съд е допуснал съдебна делба между Г. В. Р., Р. В. В., Х. Н. Х., Г. Н. Х., М. К. М., А. Л. М. – П., В. Л. М., Т. И. И. и И. И. В., върху множество недвижими имоти при определени квоти; отменил за частта над 2/24 ид.ч. нотариален акт № **/200* г., с който един от съделителите – А. Л. М. – П., е призната за изключителен собственик по давност на един от делбените имоти; отхвърлил е претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК на Г. Р. против А. М. – П..
А. М. – П. е подала въззивна жалба против първостепенния съдебен акт в частта, с която съдът е допуснал до делба овощна градина, описана в нот. акт № **/200* г. и е отменил същия в частта му над 2/24 ид.ч.
По тази въззивна жалба всички останали съделители, вкл. М. М., са въззиваеми страни.
Въззивният съд е потвърдил решението в тази му част, поради което А. М. – П. няма право на съдебноделоводни разноски за въззивното производство, направени по нейната въззивна жалба. Всички останали съделители – насрещни страни по жалбата на М.-П., имат право на съдебноделоводни разноски, сторени във въззивното производство по нейната жалба.
Г. Р. е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията му, заявена по чл. 344, ал. 2 ГПК, както и в частта, с която нот.акт № **/200* г. не е отменен изцяло. По въззивната жалба на Г. Р. относно претендираното от него обезщетение, насрещна страна във въззивното производство е само А. М. – П.. В тази част първоинстанционното решение е потвърдено, така че Г. Р. не може да търси присъждане на съдебноделоводни разноски, сторени относно тази претенция във въззивното производство. От своя страна, А. М. – П. има право да получи от Г. Р. съдебноделоводни разноски, сторени във въззивното производство във връзка с иска, предявен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.
По въззивната жалба на Г. Р. досежно отмяната на нот. акт № **/200* г., А. М. – П. е въззиваема страна, а всички останали съделители – необжалвали задължителни необходими другари на въззивника. Съдът е намерил за основателна въззивната жалба на Р. в тази й част, поради което А. М.-П. дължи на всички останали съделители съдебноделоводни разноски, сторени във връзка с тази част от предмета на делото.
При така изясненото по-горе, М. М. има право на съдебноделоводни разноски за въззивна инстанция, но те й се дължат изцяло и само от А. М. – П., не и от Г. Р.. М. М. не е страна по въззивната жалба на Г. Р. в частта по чл. 344, ал. 2 ГПК така че, нито има право, нито дължи съдебноделоводни разноски във връзка с тази претенция. Тя е страна във въззивното производство само по спора за делба на овощната градина, описана в нот. акт № **/200* г. и по спора за пълната или частична отмяна на нотариалния акт, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, като се намира в едно и също процесуално качество с Г. Р. – насрещна (въззиваема) страна по жалбата на А. М. – П. и необжалвал задължителен необходим другар на въззивника Р. по неговата жалба в частта по чл. 537, ал. 2 ГПК. Разноските в исковия процес се присъждат според правилата на чл. 78 ГПК – съразмерно уважената, отхвърлена част от иска, а не според това, дали в резултат на упражнено право на жалба, продължителността на съдебното производство се е увеличила. Друг е въпросът, че и без жалба на Р. срещу въззивното решение по чл. 344, ал. 2 ГПК, първостепенният съд не е могъл да пристъпи към втора фаза на делбата, както смята М. М., доколкото Р. е подал и основателна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта по чл. 534, ал. 2 ГПК, а А. М. – П. е обжалвала същото решението, с което е допусната делба върху един от имотите и е отменен частично нот.акт № **/200* г..
М. М. изрично е поискала от съда – в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, както и в настоящата частна жалба, да осъди определен съделител – Г. Р., да й заплати съдебноделоводните разноски за въззивно производство. Претенциите по чл. 78 ГПК са за материално вземане и съдът дължи произнасяне, доколкото е надлежно сезиран и в рамките на сезирането. В случая не може да се произнесе по нещо различно от поисканото и да осъди друг съделител, а не този, според изричното искане на М. М., да й заплати сторените от нея съдебноделоводни разноски във въззивното производство.
В заключение, правилно въззивният съд е отказал да измени въззивното решение в частта за разноските, като възложи на Г. Р. тежестта да заплати на М. М. суми по чл. 78 ГПК. Въззивното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата по делото и направеното своевременно искане, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят М. М. следва да заплати на насрещната страна по частната жалба Г. Р. сумата от 200 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Р. В. В. не е страна в настоящото производство по частната жалба на М. М. и нито дължи, нито има право на съдебноделоводни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 745/15.12.2014 г., постановено от Софийски окръжен съд по реда на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, по въззивно гр.д. № 584/2014 г.
ОСЪЖДА М. К. М. да заплати на Г. В. Р. сумата в размер на 200 лв., сторени в производството пред ВКС съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: