О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 01.12.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч. гр. дело № 3029/2017 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба, подадена от адв. Д. Т. С., против определение от 02.05.2017 г., постановено по въззивно гр.д. № 976/2016 г. от Великотърновския окръжен съд в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С това определение въззивният съд е отказал да измени свое решение № 62/24.02.2017 г., с което е осъдил ответника по делото О. С. да заплати съдебноделоводни разноски – 300 лв. на адв. М. Р. Р. като процесуален представител на ищеца Г. О. С., и 300 лв. на своя особен представител – адв. Д. С..
Жалбоподателят счита, че размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. Р. по чл. 38, ал. 1 ЗА не е съобразен с това, че тя представлява както непълнолетния Г. С., така и неговата майка, по „алтернативно“ предявени искове; разноските са вече присъдени с първоинстанционното решение. Първоначалният иск на И. Г. е отхвърлен и тя е отговорна за разноските, а не ответникът. Възнаграждението на адвокат Д. С. за въззивна инстанция следва да се изплати от бюджета на съда.
И. А. Г. и Г. О. С., чрез адв. В. Й. Й. отговарят, че частната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимна страна, и е срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
За да се съобрази, съдът съобрази следното:
И. Г., чрез адв. Д. Ж. – И., е предявила срещу О. О. С. множество искове – за лишаване от родителски права спрямо непълнолетния Г. С., евентуално за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на Г. С. на неговата майка И. Г., за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, по силата на което Г. С. да пътува неограничен брой пъти до Англия, за заплащане от бащата на месечна издръжка в полза на детето Г. С., включително и за една година преди подаване на исковата молба. Представено е пълномощно, подписано от ищцата и доказателства за заплатен адвокатски хонорар на адв. Ж. за процесуално представителство по всички искове, вкл. за издръжката, общо в размер на 400 лв.
След указание на първоинстанционния съд, исковата молба е подписана лично от непълнолетния Г. С., като ищец по иска за издръжка за минало време. Представено е пълномощно, подписано от Г. С., лично и със съгласието на майка си И. А. Г. за упълномощаване на адв. Д. И., която е поела процесуалното представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 Закона за адвокатурата.
В хода на съдебното производство адв. И. преупълномощила адв. М. Р. да представлява ищците.
Първоинстанционният съд лишил О. С. от родителски права спрямо непълнолетното му дете Г. С., осъдил го да заплати издръжка за минало време в общ размер на 1440 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и да заплаща месечна издръжка занапред в размер на 120 лв., ведно с лихва за забава.
Г. С. е страна във въззивното производство само досежно иска за издръжка за минало време за разликата над 1110 лв, до присъдения от районния съд размер от 1440 лв.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК и вместо това е отхвърлил иска на И. Г. против О. С. за лишаване от родителски права. Разгледал е евентуално предявените искове по чл. 127 и чл. 127а СК и ги е уважил, като е предоставил на майката упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете, определил е на бащата режим на лични отношения и дължимия от него занапред размер на месечна издръжка за детето Г. – 120 лв., ведно с лихва за забава, като потвърдил в тази част решението на първостепенния съд; дал разрешение детето Г. С. да пътува неограничен брой пъти извън пределите на РБ, без съгласие на бащата, до Обединено кралство Великобритания и С. И.; потвърдил решението на районния съд и в частта относно дължимата от бащата на детето издръжка за минало време. Осъдил ответника да заплати на адв. Д. Ж. – И. 300 лв. адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на непълнолетния Г. С..
Във въззивното производство И. Г. и О. С. са представлявани от адв. Р., която е поела процесуалното представителство на детето при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА.
Въззивният съд осъдил ответника да заплати на адв. Р. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство на детето Г. О. С..
С обжалваното определение по чл. 248 ГПК въззивният съд отказал да измени решението си в тази част.
В първоинстанционното производство на ответника О. О. С. е назначен особен представител – адв. Д. Т. С., на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК. Определен е адвокатски хонорар в размер на 300 лв., внесен от ищцата И. Г.. Първоинстанционният съд осъдил ответника О. С. да възстанови тази сума на ищцата И. Г., като част от разноските по чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд определил възнаграждение на адв. Д. С. в размер на 300 лв. за процесуално представителство на ответника О.С. и осъдил последния да му заплати посочената сума, с оглед постановения резултат по делото.
В тази част въззивният съд отказал да измени решението по реда на чл. 248 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира следното:
Адвокатското възнаграждение, определено от въззивния съд на адв. Р. е в качеството й на довереник на ищеца Г. С. по иска му за издръжка за минало време. Искът е частично уважен от първостепенния съд, като решението му в тази част е потвърдено от въззивната инстанция. По този иск майката И. Г. не е страна, а само е дала съгласието си за предявяването му с оглед ограничената дееспособност на непълнолетния ищец. Обстоятелството, че същият адвокат представлява и майката на непълнолетния – И. Г., по исковете, разгледани от въззивния съд, по които тя самата е ищца, както и резултата по тях, няма отношение към правото на адв. Р. да получи адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на Г. С., както и за размера му. Сумата се дължи на адвоката и съдът правилно я е присъдил лично на него.
Особеният представител на ответника О. О. С. – адв. Д. Т. С. има право на адвокатско възнаграждение за извършената от него услуга за процесуално представителство във въззивната инстанция и съдът правилно е присъдил заплащане на такова.
В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК дължимото на адвоката възнаграждение се определя според положената от него работа, от фактическата и правна сложност на делото и размерът му не зависи от резултата по спора.
При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява, да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда, размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете, като се дължи от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК, срещу която може да се снабди с изпълнителен лист.
Представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК се осъществява от адвокат въз основа на съдебен акт, с който е определен за процесуален представител на ответника. Адвокатският хонорар се определя по размер от съда с всеки акт по чл. 81 ГПК и се изплаща своевременно. Именно поради това ищецът е задължен да внесе предварително определена от съда сума, която да послужи за изплащане на по-късно определения окончателен размер на възнаграждението. Внасянето на сумата от ищеца е условие за назначаване на особен представител и поради това е и условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото. Съобразно резултата по делото, така извършеният разход остава изцяло или отчасти за сметка на ищеца или ответникът се осъжда да му го възстанови по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Адвокатът не се поставя в условие на кредитор на страна по делото – сам, чрез изпълнителен лист, да търси плащане на определения му от съда хонорар.
Когато съдът не е изискал от ищеца да внесе предварително сума, която да послужи за плащане на адвокатския хонорар на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, той трябва да му бъде изплатен от бюджета на съда, а загубилата страна се осъжда да възстанови тази сума в полза на съдебната власт.
Неправилно в случая въззивният съд е постановил адв. Д. С. да получи определеното му от съда адвокатско възнаграждение пряко от ответника О. С.. Сумата е следвало да бъде изплатена на адвоката от бюджета на Великотърновския окръжен съд, а О. С., с оглед резултата по делото, е трябвало да бъде осъден да я възстанови.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено само в частта, с която е отказано да се измени въззивното решение в частта, с която О. С. е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Д. С.. Вместо това следва да се постанови, че възнаграждението се изплаща от бюджета на Великотърновския окръжен съд, а О. С. се осъжда да възстанови сумата от 300 лв. по сметка на същия съд.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 02.05.2017 г., постановено по въззивно гр.д. № 976/2016 г. от Великотърновския окръжен съд в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, в частта, с която е отказал да измени свое решение № 62/24.02.2017 г. относно възнаграждението на адв. Д. Т. С., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решение № 62/24.02.2017 г., постановено от Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 976/2016 г. в частта относно съдебноделоводните разноски, както следва: дължимото адвокатско възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв. да се изплати на адв. Д. Т. С. от бюджета на Великотърновския окръжен съд; осъжда О. О. С. да заплати по сметка на Великотърновския окръжен съд още 300 лв., поети от бюджета на съда за изплащане на адвокатското възнаграждение на особения му представител.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: