О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 24.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 609 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б..(Б.), представлявана от генералния директор В. А., чрез юрисконсулт Л. П., срещу въззивно решение, постановено на 15.09.2014 г. от Софийски градски съд, по гр.д. № 6406/2013 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Е. Г. К., чрез адв. И. М., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Е. Георгиева К. е предявила искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ против Б.. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отменил заповедта за уволнение, възстановил К. на заеманата преди това длъжност и уважил частично иска по чл. 225, ал. 1 КТ; осъдил работодателя да заплати на К. сторените съдебноделоводни разноски, а в полза на съдебната власт – дължимите държавни такси за предявяване на исковете, както и поетите от съда разноски по делото.
За да постанови този резултат, съдът установил, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което К. е изпълнявала длъжността ,,счетоводител” във Финансово-стопанска дирекция, отдел ,,Финасово-счетоводен”, сектор ,,Банкови разплащания”. Със заповед № ЧР 163/17.06.2011 г. на генералния директор на Б., на основание чл.328, ал.1, т. 2 КТ- поради съкращаване на щата, трудовото правоотношение е прекратено, считано от 20.06.2011 г.
Установено е също така, че работодателят Б. е извършил предварителен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ и в него са участвали всички лица, заемащи длъжност, еднаква с тази на ищцата /,,счетоводител”/. Съдът, след анализ на трудовите функции на длъжностите ,,счетоводител” и ,,касиер”, е достигнал до заключение, че между тях е налице съществена разлика с оглед характера и естеството на възложената работа, поради което не са идентични и не е следвало в подбора да участват и служителите, заемащи длъжността ,,касиер”.
Съдът е приел за доказано, че работодателят е извършил подбор въз основа на заповедта на генералния директор за назначаване на нарочна комисия, както и от протокола от заседанието на комисията, проведено на 13.04.2011г. Съдът посочил, че от писмените доказателства се установява, че комисията е оценявала служителите по критериите професионална квалификация и ниво на изпълняваната работа, като за тези с по-малко точки от извършения подбор, вкл. К. е предложено прекратяване на трудовите правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Съдът, също така посочил, че в този протокол липсват каквито и да са мотиви – как са поставяни оценките по отделните показатели, въз основа на какви обстоятелства и дали те попадат в рамките на законоустановените критерии за всеки един от участниците; в протокола за извършен подбор са посочени единствено крайни оценки на лицата, участвали в подбора, без същият да съдържа подробно и аргументирано изложение, както и анализ на техните професионални и лични качества. Съдът посочил, че работодателят не е представил никакви други доказателства, въпреки дадените му указания и разпределената доказателствена тежест в доклада на първата инстанция. Съдът, също така е посочил,че работодателят не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че при извършения подбор комисията се е съобразила с оценките по периодично извършваните атестации на участващите в подбора лица, респ., че поставените от комисията оценки отговаря на обективните факти и обстоятелства. Като допълнителен аргумент, съдът е посочил, че работодателят, освен че не представя доказателства и не изнася никакви конкретни данни за качеството на работа на ищцата К., за нейните професионални знания и умения, но още не е посочил и относителната тежест на отделните критерии за подбор – с уточнение кои от тях са натежали при вземане на решението кои от сравняваните служители да уволни.
В заключение, съдът, след съобразяване последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес, е достигнал до извод, че извършеният от Б. подбор не е съобразен с критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, поради което и заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с К., е незаконна.
В изложението е поставен следният процесуалноправен въпрос: подлежат ли на доказване оценките от извършения подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, въпреки, че не са изрично оспорени в исковата молба и в хода на делото, в съответствие с приетите изводи в Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2012 г.
Въпросът е неотносим към делото и към постановеното от съда. В исковата молба изрично К. е посочила, че преписи от протоколите за подбор тя не е получавала, поради което „не става ясно дали правото на подбор е упражнено законосъобразно”, след като „за целия период на изпълнение на трудовите си функции при работодателя няма провинения и наказания”. Ясно е, че е въвела твърдение за незаконност на подбора, поради несъобразяване с критериите по чл. 329 КТ. При представянето им от ответника, е навела и допълнително съображение, че в подбора не са участвали и служителите на длъжност „касиер”. От друга страна, многократно Върховният касационен съд, включително и по реда на чл. 290 ГПК е указвал, че с протоколи от работата на помощни комисии по подбора е възможно да се установи извършването му, съответно между кои лица и по какви показатели, както и, че трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. За целта обаче в протокола следва да има достатъчно информация за релевантните обстоятелства. В случая, с представяне на протоколи, в които освен данни за лицата, между които е извършен подбора и крайните оценки, които са получили те, няма друга обективна информация, съдът е в невъзможност да провери дали работодателят е спазил чл. 329, ал. 1 КТ. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че при твърдение за незаконен подбор от работника, работодателят следва да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение, постановено на 15.09.2014 г. от Софийски градски съд, по гр.д. № 6406/2013 г.
ОСЪЖДА Б…, представлявана от генералния директор В. А., да заплати на Е. Г. К. сумата в размер на 500 лв. – съдебни разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: