О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр.София, 20.05.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 3155/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. И. А., подадена чрез процесуалния представител адв. Е.П. Я., против определение № 302/18.10.2012 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по гр.д. № 452/2012 г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на същата страна в частта й относно искови претенции по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС с цена на исковете под 5000 лв., както и акцесорното искане за отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка след уважаване на иска за собственост.
В. К. и Д. К. чрез адв. Г. Д. Г. от АК София са възразили, че частната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
Цената на всеки един от обективно съединените искове /не сбора им/ е от значение за родовата и функционална подсъдност на спора. Цената се посочва с исковата молба, а ако това не е сторено или тя е погрешно определена от страната, съдът служебно или по възражение на ответника я определя и то, най-късно в първото по делото заседание. Само по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, а окончателното – най-късно при решаване на делото.
Доводите в частната жалба за необходимостта касационната инстанция да вземе предвид новонастъпили в хода на процеса обстоятелства, имащи отношение към данъчната оценка на имота, съответно към цената на иска, не са съобразени с изричните разпоредби в ГПК. Както съдът вече изясни, съгласно чл. 56 ГПК от 1952 г., отм. и чл. 70 ГПК от 2007 г. всяка последващата евентуална промяна в данъчната оценка или пазарната цена на имота е без значение за цената на иска. Веднъж посочена и определена, цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение, както е изяснено и в ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Правилно, също така, в обжалваното определение е приложен чл. 280, ал. 2 ГПК от 2007 г. в редакцията на нормата в сила от 21.12.2010 г., а именно, че на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по граждански дела по искове с цена до 5000 лв. Касационната жалба е постъпила на 31.01.2012 г. , което значи, че от тогава е висящо и касационното производство, а от това следва, че изискванията и условията към касационната жалба следва да се преценяват според действащата към него момент процесуалноправна норма, доколкото липсва друго разпоредено.
В заключение, частната жалба е неоснователна.
Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 302/18.10.2012 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по гр.д. № 452/2012 г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на в частта й по исковите претенции с правно осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС и акцесорното искане по чл. 431, ал. Ал. 2 ГПК от 1951 г. /отм./ за отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка след уважаване на иска за собственост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: