О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София,18.06.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело №1076 по описа за 2013 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на А. И. А., А. И. Х., А. А. А., Г. А. А., В. А. А., В. Б. К. и В. Д. М., всички чрез адв. Р. С. от АК – София против определение № 2419/30.10.2012 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 840/2012 г.
С него е потвърдено определение на Районен съд Ралзлог, с което исковата молба е върната поради неотстраняване на нередовностите й в срок и невписването й в Службата по вписванията към РС Разлог, като делото е прекратено.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивната инстанция се била произнесла по съществени процесуалноправни въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – може ли съдът да излиза от правомощията си по чл. 129, ал. 2, т. 3 ГПК и да дава указание, извън посочените в чл. 127, ал. 1 ГПК и да въвежда нови изисквания за редовност; правните последици на чл. 129, ал. 3 ГПК могат ли да бъдат обвързани с указания, които излизат извън приложното поле на чл. 129, ал. 1 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1 ГПК; може ли съдът да постави под съмнение активната материалноправна и процесуалноправна легитимация, която е доказана с действащ нотариален акт, приложен по делото и може ли съдът да приеме, че не е спазен срока, който сам е дал, а не произтича от закона, след като не е бил съобщен на страната.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания да допускане на касационно обжалване.
Производството по исковата молба е оставено без движение с указание да се отстранят констатираните от съда нередовности, да се внесе държавна такса, както и поправената искова молба да бъде вписана.
С молба от 06.07.2012 г. ищците са изпълнили част от указанията на съда. Поискано е удължаване на срока за изпълнение на останалите.
С разпореждане от 06.07.2012 г. съдът е продължил срока с пет седмици, считано от датата на изтичане на предходния срок – 06.07.2012 г., т.е. до 27.07.2012 г.
Не е последвало изпълнение и с определение от 01.08.2012 г. съдът е прекратил производството по делото.
Това определение е потвърдено от въззивния Благоевградски окръжен съд.
Поставените в изложението въпроси за правото на съда да дава указания извън тези по чл. 127, ал. 1 ГПК и при неизпълнение – да върне исковата молба, са във връзка с указанието на Разложкия районен съд за вписване на исковата молба, която е по петиторен иск.
Разглеждането на въпросите от касационната инстанция не е необходимо, доколкото с Тълкувателно решение № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 е разяснено, че съдът следи служебно за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС и при неизпълнение на указанието до ищеца да впише исковата си молба, има за последица нейното връщане, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Разрешението, дадено от въззивната инстанция е съобразено с тълкувателния съдебен акт.
Без значение е дали останалите указания на съда са били правилни или не, защото каквото и да е разрешението, то не може да промени извода за нередовност на исковото производство поради невписване на исковата молба.
Незивисимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не е поставял под съмнение активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищците и въпросът в тази връзка е неотносим към постановения резултат. Изискването за посочване на правопораждащите юридически факти, от които извличат ищците защитаваното от тях субективно материално право на собственост е във връзка с изясняване основанието на иска – задължителен реквизит по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. От друга страна, с молбата от 06.07.2012 г. ищците са изяснили тези обстоятелства и исковата молба не е върната поради неизпълнение на това указание, а поради невписването й и неуточняване на ответника.
Последният въпрос в изложението е във връзка с удължаването на срока за изпълнение, дадено от районния съд по отстраняване нередовносттите на исковата молба и дали той започва да тече, без да е съобщен до сраната. Разрешението на въззивния съд е съобразено с многобройната, константна и задължителна за по-долните инстанции съдебна практика по чл. 274, ал. 3 ГПК на състави на Върховния касационен съд – напр. определение № 385/4.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/2010 г. на II ГО на ВКС; определение № 191/14.03.2011 г. по ч. т. д. № 143/2011 г. на I ТО на ВКС; определение № 124/10.03.2011 г. по гр. д. № 84/2011 г. на III ГО на ВКС; определение № 425/21.06.2010 г. по ч. т. д. № 441/2010 г. на II ТО; определение № 158/18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III ГО на ВКС; определение I79/4.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на IV ГО на ВКС и определение № 150/2.03.2010 г. по ч. гр. д. № 109/2010 г. на IV ГО на ВКС. В тях е изяснено, че съдът е длъжен служебно да съобщи на страната определения срок за извършване на процесуалните действия, но не и за продължаването му по искане на страната, каквото е точният смисъл на чл. 63, ал. 2 ГПК. Страната е длъжна сама да следи дали искането и за продължаване на срока е уважено и с колко време. Следователно, не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В заключение, не са налице условия за допускане на касационното обжалване. Поставеният правен въпрос е неотносим към постановения в обжалваното определение резултат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 2419/30.10.2012 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 840/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: