2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София, 05.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2770 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 114 от 05.03.2014 година по гр.д. № 81/2014 година на Плевенски окръжен съд е потвърдено решение № 1934 от 28.11.2013 г. по гр.д. № 4376/2013 г. на Плевенски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от В. И. Г. против О., [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „директор на детска градина” до 08.08.2013 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за допуснато нарушение по чл. 190, ал.1, т.7 КТ. В решението е прието, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на закона, тъй като извършването на дисциплинарното нарушение на е установено – не е установено, че на посочената в заповедта за уволнение дата директорката на детското заведение, ведно с целия останал персонал е пушела на терасата на сградата на детската градина. Уволнението е отменено като незаконно извършено; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
В касационна жалба против решението на Плевенски окръжен съд, постъпила от О., [населено място] се поддържа, че въпросът следва ли в производството по иск за отмяна на незаконно уволнение на директор на общинска детска градина да участва кмета на общината е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответникът по касационната жалба В. И. Г. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Плевенски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът кой е надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган е разрешен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК ВКС. Съгласно т. 1 от Тълкувателното решение, надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган; съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, като изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ.
В съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 30.03.2012 г. ОСГК ВКС, съдът е конституирал като ответник по трудовия спор за незаконно уволнение О. – съгласно чл. 37, ал. 5 от ЗНП трудовият договор с директорите на общинските детски градини се сключва с кмета на общината, който разполага с правомощието и да прекрати трудовото правоотношение, но надлежен ответник по иска относно законността на уволнението е детската градина, която се явява работодател по смисъла на КТ и в чиято правна сфера настъпват последиците от съдебното решение по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Въз основа на изричната разпоредба на чл. 61, ал. 2 КТ, висшестоящия на детското заведение орган е негов законен представител по смисъла на чл. 36 от ЗЗД при създаването и прекратяването на трудово правоотношение с директора, но не е страна по спора за незаконно уволнение, нито може да участва в процеса като негов представител – детската градина е юридическо лице (чл. 10, ал. 5 ЗНП) и като страна по дела в гражданския процес се представляват от управляващия я директор по силата на чл. 30, ал.1 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗНП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 23.04.2014 г. с адвокат А. Д. от Плевенска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 05.03.2014 година по гр.д. № 81/2014 година на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА .О, [населено място] да заплати на В. И. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: