О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1493
гр. София, 23.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 5594 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Г. срещу решение № 115/16.06.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 175/2014 г. на Ямболския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановена частична отмяна на решение № 149/28.02.2014 г. по гр. дело № 1629/2013 г. на Ямболския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за отмяна, като незаконно, на уволнението на жалбоподателката, извършено със заповед № 25/08.05.2013 г. на управител на ответното дружество, за възстановяване на жалбоподателката на заеманата преди уволнението длъжност „предпредач” в звено „Предпредене” в цех „Вълнена предачница” в [населено място], при ответното дружество и за осъждане на последното да заплати на жалбоподателката сумата 4 121.70 лв. – обезщетение за оставането й без работа вследствие уволнението, през периода 10.05.2013 г. – 09.11.2013 г., като в тежест на жалбоподателката са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните четири правни въпроса по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3 от КТ, а именно: 1) как следва да се установи намаляване обема на работа; 2) кога следва да се приеме, че е налице реално съкращаване в щата; 3) налице ли е реално намаляване на обема на работата, ако от датата на вземане на решението за това – в следващите няколко месеца, работодателят трайно назначава голям брой работници; и 4) налице ли е реално съкращаване на щата съгласно ново утвърдено щатно разписание в случаите, когато работодателят, въпреки извършено уволнение на работник, е допуснал броят на заетите на същата длъжност работници да бъде по-голям от броя на работниците съгласно новото щатно разписание.
По отношение на първите два въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, те да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно – в противоречие с решение № 125/18.04.2013 г. по гр. дело № 832/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 29/08.02.2011 г. по гр. дело № 265/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. По отношение на останалите два правни въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, те да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без да излага каквито и да било доводи и аргументи в тази насока.
В изложението се поддържа и че в решението си въззивният съд бил приел, че съдът служебно следи дали е спазено изискването на чл. 329 от КТ, т.е. дали работодателят е направил подбор, което е в противоречие с практиката на ВКС, но в тази връзка жалбоподателката по никакъв начин не е формулирала правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, т.е. не е навела общо основание за допускане на касационното обжалване.
Ответното [фирма] в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице наведените от жалбоподателката основания за допускане на касационното обжалване по делото.
Въззивният съд е установил, че жалбоподателката-ищца е уволнена на две безвиновни основания – поради намаляване обема на работата (чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ) и съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ). Позовавайки се на задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, окръжният съд е приел, че по естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на количеството на продукцията, на обема, на стокооборота или на услугите, и това е обективно състояние, което се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, която се реализира от конкретно уволненото лице; както и че съкращаването на щата най-общо означава фактическо премахване на съответната трудова функция, като длъжност или щатна бройка. Приел е също, че когато в заповедта за уволнение са посочени и двете основания, и те са съвместими, т.е. фактическият състав на едното не изключва другото, както е в разглеждания случай, доказването от работодателя на едно от тях е достатъчно за законността на уволнението. Въззивният съд е намерил, че в случая ответникът-работодател е изпълнил тази доказателствена тежест. Въз основа приетото по делото заключение на икономическата експертиза, съдът е установил, че в цех „Вълнена предачница”, в структурното звено ”Предпредене”, където е работила жалбоподателката-ищцата на длъжността „предпредач”, за периода месец февруари 2013 г. – месец април 2013 г. включително, е налице намаление на количеството произведена прежда в сравнение със същия период през 2012 г. и в сравнение с планираното за месеците количество прежда – установена е трайна тенденцията за намаление килограмите на произвежданата продукция, което е обусловило и решението на съвета на директорите на ответното дружество за намаляване обема на работата в звеното на цеха „Предпредене” с 38 000 кг. прежда месечно, както и за намаляване на списъчния състав на заетите в цеха лица. С оглед това, окръжният съд е приел, че уволнението на ищцата от заеманата от нея длъжност в посоченото структурно звено на цех „Вълнена предачница” е извършено именно в резултат на намалелия обем на работа на звеното и работодателят правилно е приложил основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Прието е, че е налице и другото основание за уволнение на ищцата – съкращение на щата. В тази връзка е посочено, че по делото е безспорно установено, че при ответника е утвърдено ново щатно разписание от 01.05.2013 г., което е засегнало три щатни бройки за длъжността „предпредачи”, на една от които е работила ищцата. Съдът е приел, че работодателят е извършил реално съкращение на трите бройки за длъжността ”предпредачи”, тъй като е установено, че работникът Ив. К. е работил в предприятието към момента на уволнение на ищцата и е участвал в извършения подбор, а останалите трима сочени от жалбоподателката, във връзка с довода й за липса на реално съкращаване, работници – Б. И., Е. Д. и Сл. Г. са назначени за предпредачи в цех „Вълнена предачница” в доста по-късен период – два месеца след уволнението на ищцата, когато не може да се отрече правото на работодателя да извършва нови промени в щатното си разписание.
С така приетото от въззивния съд, първите два правни въпроса, изведени в изложението на жалбоподателката, са разрешени, не в противоречие, а в пълно съответствие с константната задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3 от КТ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, израз на която са, както посочените от жалбоподателката – решение № 125/18.04.2013 г. по гр. дело № 832/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 29/08.02.2011 г. по гр. дело № 265/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, така и цитираните в мотивите към обжалваното въззивно решение – решение № 703/17.11.2011 г. по гр. дело № 90/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 358/31.10.2011 г. по гр. дело № 265/2011 г. ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Съгласно тази, трайно установена задължителна практика на ВКС, по естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите, и това състояние трябва обективно, фактически да съществува. Приема се също, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ изисква при изследване на елементите му, проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител. Приема се също така, че намаляването на обема на работата е самостоятелно основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, и когато съкращаването на щатната бройка за определена длъжност е извършено поради намаляване на обема на работата и уволнението на работника е по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, при оспорване законността му, предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции, респ. премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на работата на предприятието. В трайната и задължителна практика на ВКС се приема и че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини, и в този случай, при оспорване законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата, без да се изследват причините, наложили съкращаването.
Именно същите разрешения на първите два правни въпроса са възприети и в мотивите към обжалваното въззивно решение, поради което не е налице допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на което се позовава жалбоподателката.
Останалите два правни въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателката, не са включени в предмета на спора по делото и не са обсъждани от въззивния съд, поради което не са обуславящи правните му изводи в обжалваното решение и са без значение за крайния изход на правния спор по делото, т.е. – тези два правни въпроса не съставляват в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – и т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Както е прието в мотивите към обжалваното решение, в първото по делото заседание, жалбоподателката е изложила твърдение, че след уволнението й на процесната длъжност „предпредач” са назначени четирите лица, поименно обсъдени от въззивния съд, но – във връзка с довода й за липса на реално съкращаване на щата, – каквото е и обсъждането в обжалваното решение на тези довод и твърдение. Това твърдение на жалбоподателката по никакъв начин не е свързано от нея пред инстанциите по същество, респ. – не е и обсъждано от въззивния съд, – във връзка с другото основание за уволнението й – намаляването обема на работа, каквато е постановката на третия изведен от нея правен въпрос в изложението й. Четвъртият правен въпрос също е некоректно формулиран и не кореспондира по никакъв начин с обсъденото в мотивите към обжалваното решение. Както вече беше посочено, там е прието, че към релевантният за правния спор момент – момента на уволнението на ищцата, щатните бройки за заеманата от нея длъжност „предпредач” са били с три по-малко, т.е. – били са съкратени (премахнати), съгласно новото щатно разписание; както и че към същият този релевантен по делото момент, единият от сочените от нея работници вече е бил назначен на длъжността и е участвал в извършения подбор, а останалите трима са били назначени на длъжността далеч по-късно от този релевантен момент – два месеца след уволнението на ищцата. Именно този – съществен за спора, според мотивите към обжалваното решение, момент – на уволнението на ищцата – липсва във формулировката на четвъртия правен въпрос в изложението й, което го прави неотносим към предмета на спора по делото.
Отделно от горното, както вече беше посочено, жалбоподателката не е навела в изложението си никакви доводи и аргументи в подкрепа на твърдението си, тези два правни въпроса (третият и четвъртият) да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което не би могло да се приеме, че е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по тези два въпроса.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 115/16.06.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 175/2014 г. на Ямболския окръжен съд, – в частта, с която са отхвърлени, предявените по делото искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.