О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 14.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 268 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], В. Т., представлявано от управителя С. Н. В., чрез адв. Л. М. от АК – Велико Т., срещу въззивно решение № 452/22.10.2013 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 883/2013 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна М. М. Д., чрез адв. Г. М. от АК София, е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът прецени следното:
М. Д. е предявила срещу [фирма], В. Т. иск по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й П. Й. С., резултат на трудова злополука.
Съдът установил, че ищцата Д. е увредена неимуществено от смъртта на своята майка, като е установил конкретните емоционални, психическии и здравословни, негативни въздействия върху Д.. Съдът е съобразил и продължителното лечение на П. С. от злополуката до смъртта й, търпените от нея болки и страдания и как всичко това се е отразило върху М. Д.. Определено е обезщетение в размер на 80000 лв., от което съдът приспаднал полученото по застраховка „трудова злополука” и присъдил сумата 65967. Възложил на страните тежестта за съдебноделоводните разноски съразмерно уважената, съответно отхвърлената част на иска.
В касационното производство работодателят – ответник е представил два идентични по съдържание документа, включително подчертаване и почерняне на текст – единият документ е озаглавен „касационна жалба”, а другият – „изложение на касационни основания”.
Няма поставен материален и/или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е постановил точно атакувания резултат.
Записано е: „налице са касационни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, доколкото въззивният съд, въпреки наведените и конкретно цитирани основания, не се е съобразил, както с практиката на съдилищата, така и с практиката на ВКС по подобен род дела.”
Следва твърдение, че М. Д. е напълно обезщетена от полученото от застраховките обезщетение, в който смисъл било Решение № 131-1989 г. по гр.д. № 52/1989 г. на ІV ГО и Решение № 60/1989 г. по гр.д. № 24/1989 г. на ІV ГО на ВС РБ. Твърди се още, че размерът на присъденото обезщетение е неправилно определен, „както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед съдебната практика на съдилищата по подобен род дела” – Решение № 2825/25.10.2007 г. на ВТАС по в.гр.д. № 398/2007 г. и Решение № 32/12.02.2008 г. на ВТАС по в.гр.д. № 616/2007 г.
Липсата на правен въпрос е пречка за преценка, доколко той е обуславящ изводите в обжалваното решение за крайния резултат по спора, съответно, налице ли са аналогични спорове по приложените съдебни актове и противоречиво, даденото в тях разрешение по правния въпрос.
Независимо от това, за пълнота на изложението, съдът намира, че приложените съдебни актове, не биха могли да обусловят и наличие на правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата.
В Р-131-1989-ІV ГО ВС е изяснено, че получената от ищеца застрахователна сума се приспада от определеното му обезщетение, а ако застрахователната сума покрива напълно обезщетението за вреди, искът се отхвърля. Решението е дало тълкуване на въпроса следва ли да бъде взета предвид получената от застрахователни договори сума за обезщетение на същия вид вреди. По този въпрос няма противоречие с въззивния съдебен акт – Великотърновският окръжен съд е приспаднал полученото от застрахователя; не е приел обаче, че то напълно покрива дължимото обезщетение, поради което не е отхвърлил изцяло иска, а е присъдил разликата между дължимата сума и вече получената от застрахователя.
Решение 60-1989-ІV ГО по гр.д. 24/1989 г. е по въпроса дали се дължи изобщо обезщетение, когато пострадалият е задължително застрахован по УЗЗПП, който не е разглеждан изобщо в обжалваното решение.
В решение № 32-2008-ВТАС по в.гр.д. № 616/2007 г. са разрешени много правни въпроси по приложението на чл. 200 КТ, относно кръга на лицата, имащи право на неимуществено обезщетение, по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и тежестта за доказване. Присъдено е обезщетение от 30 000 лв. за неимуществени вреди, причинени на ищцата от смъртта на сина й, резултат от трудова злополука. Установените и преценявани от съдилищата обстоятелства, имащи отношение към критериите за определяне размера на обезщетението, не са идентични, поради което не може да се поддържа евентуално противоречиво разрешаване на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД, дори ако подобен въпрос би бил поставен.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски. От представените писмени доказателства – договор с разписка за изплатена сума, се установява, че Д. е заплатила адвокатски хонорар в размер на 2 600 лв. за процесуално представителство пред Върховен касационен съд, която сума следва да й бъде присъдена, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 452/22.10.2013 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 883/2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], В. Т., представлявано от управителя С. Н. В. да заплати на М. М. Д. съдебноделоводни разноски в размер на 2 600 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: