О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 09.10.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2786 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на П. А. В., К. К. К., С. П. П., К. Д. И., Л. Б. А. и Р. П. А., всички чрез адв. М. В., за отмяна на влязло в сила решение № 250/07.07.2014 г. по гр. д. № 290/2014 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по иск с правно осн. чл. 5 от Закона за лицата и семейството, както и за отмяна на първоинстанционно решение № 848/28.07.2016 г. по гр.д. № 2034/2014 г. на Добричкия районен съд, въззивно решение № 138/25.05.2017 г. по въззивно гр.д. № 68/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд и определение по реда на чл. 288 ГПК на състав на III г.о. на ВКС по гр.д. № 3687/2017 г., постановени по иск с правно осн. чл. 31 ЗЗД.
Недопустимо е в едно производство по реда на чл. 303 и сл. ГПК да се разглеждат молби за отмяна на влезли в сила актове по различни съдебни спорове. Подадената молба вх. № 2971/11.05.2018 г. съдържа в себе си едновременно две молби за отмяна и Добричкият окръжен съд е следвало да раздели производството по нея, като я остави без движение за представяне на исканията, съответно за отмяна на влязлото в сила решение по делото с правно осн. чл. 5 ЗЛС и за отмяна на съдебните актове, постановени по спора с правно осн. мл. 31 ЗЗД, в две отделни молби, съобразени с разпореденото в чл. 306 ГПК, като тази, по която първоинстанционното решение е постановено от Добрички районен съд, да изпрати на посочения съд за администрирането й.
В случая, администрирана е молбата за отмяна само в частта, касаеща решение № 250/07.07.2014 г. по гр. д. № 290/2014 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по иск с правно осн. чл. 5 от Закона за лицата и семейството, по която настоящият състав ще се произнесе по допустимостта й по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
В останалата част молбата следва да бъде изпратена по компетентност на Добричкия районен съд, който след отстраняване на нередовностите й, да я администрира и изпрати във ВКС, ведно с гр.д. № 2034/2014 г. на Добричкия районен съд, ведно с приложените досиета на по-горните инстанции.
По допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 250/07.07.2014 г. по гр. д. № 290/2014 г. на Добричкия окръжен съд:
Молителите твърдят, че с решението И. К. В. е поставена под пълно запрещение, като е нарушено нейното право на участие по делото – съдът установил, че била напълно недееспособна, тъй като не била в състояние да се грижи за своите работи, да защитава интересите си и да ръководи постъпките си, но не й назначи особен представител по делото. Така тя е била лишена от правото на активно участие в процеса и от правото да ангажира своята защита, а всички извършени процесуални действия следвало да се считат за неизвършени поради проведен процес срещу ненадлежна страна. Освен това, съдът приел съдебно-психиатрична експертиза, която изцяло противоречала сама на себе си и на здравословното състояние на В.; съдът не събрал доказателства за установяване истинността на твърденията, изложени в молбата за поставяне под запрещение. Съдът се доверил на сина на В. и на неговата съпруга, които били в лоши отношения с поставената под запрещение, за настойник на В. е назначен синът й К. В. В..
Молителите считат, че са легитимирани да сезират съда с настоящата молба, тъй като П. В. бил втори братовчед на И. В., К. К. К. – семеен приятел, С. П. – близък, а К. Д. И., Л. Б. А. и Р. П. А. – „с правен интерес“ (по отношение на тях има уважен иск по чл. 31 ЗЗД относно сделка, сключена с И. К. В. преди поставянето й под запрещение).
К. В. В., чрез адв. В. Г., е отговорил, че молбата за отмяна е недопустима поради липса на правен интерес у молителите. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 250/07.07.2014 г. по гр. д. № 290/2014 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по реда на чл. 5 ЗЛС, е недопустима. Производството по чл. 303 и чл. 304 ГПК е извънредно и е допустимо само в случаите, когато няма друг път за постигане на защитавания интерес. Всеки от лицата, посочени в хипотезата на чл. 336, ал. 1 ГПК, може да поиска отмяна на запрещението, така че няма правен интерес от отмяната на влязлото в сила решение, с което дадено лице е поставено под пълно запрещение, чрез извънредния способ по реда на гл. Х. ГПК. От друга страна, неучаствалите лица в производството по чл. 336 ГПК (поставяне под запрещение) не могат да искат отмяна на влязлото в сила решение в хипотезите на чл. 303 ГПК. Те нямат и качеството на обвързани по см. чл. 304 ГПК от решението по чл. 5 ЗЛС. Последното има действие спрямо всички правни субекти, но не по смисъла на необходимото другарство по чл. 216, ал. 2 ГПК. Както е изяснено в Постановление № 5/1979 г., от 13.02.1980 г. на Пленума на ВС на РБ, близките роднини, съпругът и лицата с правен интерес, които не са искали поставянето на ответника под запрещение, не могат да обжалват решението по чл. 5 ЗЛС, за разлика от общата хипотеза на необходимото другарство – всеки неучаствал другар, може да обжалва пред по-горна инстанция постановеното решение, което не е в негов интерес, щом го обвързва . Законът в производството по чл. 336 и сл. ГПК държи сметка за интересите на този, който трябва да бъде поставен под запрещение, а не за интересите на близките му, които не са сезирали съда, независимо какъв интерес биха могли да имат от резултата по делото. Производството за поставяне под запрещение цели да се ограничи изцяло или отчасти дееспособността на лицето, което не е в състояние да се грижи за своите работи изобщо или отчасти поради слабоумие или душевна болест. Чрез него се внася промяна в правния статус на поставения под запрещение, което е от обществен интерес и от интерес на онзи, защитата на чиито интереси се цели чрез поставянето му под запрещение. Предявеният от субектите по чл. 336, ал. 1 ГПК иск се разглжда по-скоро като сигнал до съда, при оттеглянето на който прокурорът може винаги да се противопостави и да продължи хода на делото.
В заключение, молбата, по която е образувано настоящото дело е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея дело да бъде прекратено. Молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 290/2014 г. на Д., подадена от молителите по това дела, основана на която и да е от хипотезите на чл. 303 ГПК или на чл. 304 ГПК би била недопустима, както вече е разясено на страните по подадена от тях молба, основана на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Върховният касационен съд вече веднъж е изяснил това на страните по гр.д. № 581/2018 г. на ВКС, III г.о.
При така постановения резултат, молителите трябва да заплатят на К. В. В. сторените по делото съдебноделоводни разноски – 300 лв. заплатен адвокатски хонорар.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ П. А. В., К. К. К., С. П. П., К. Д. И., Л. Б. А. и Р. П. А., всички чрез адв. М. В., за отмяна на влязло в сила решение № 250/07.07.2014 г. по гр. д. № 290/2014 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по иск с правно осн. чл. 5 от Закона за лицата и семейството,
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2786 по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение за 2018 г.
ОСЪЖДА П. А. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к „И. 1“ вх. А, ет. 1, ап. 1, живущ в [населено място], [община], К. К. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8, живущ в [населено място], [община], С. П. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], К. Д. И., ЕГН [ЕГН] от . С. К., [община], [улица], Л. Б. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] и Р. П. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], да заплатят общо на К. В. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. Б, ап. 8, сумата в размер на 300 (триста) лв., сторени по делото съдебноделовдни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд .
ИЗПРАЩА молба вх. № 2971/11.05.2018 г., подадена от П. А. В., К. К. К., С. П. П., К. Д. И., Л. Б. А. и Р. П. А., за отмяна на първоинстанционно решение № 848/28.07.2016 г., постановено по гр.д. № 2034/2014 г. на Добричкия районен съд, въззивно решение № 138/25.05.2017 г., постановено по въззивно гр.д. № 68/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд и определение № 87/07.02.2018 г. по реда на чл. 288 ГПК, на III г.о. на ВКС по въззивно гр.д. № 3687/2017 г., постановени по иск с правно осн. чл. 31 ЗЗД, по компетентност на Добричкия районен съд по гр.д. № гр.д. № 2034/2014 г. за администриране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: