О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
С., 17.04.2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1414 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявано от кмета П. Г. П. чрез старши юрисконсулт Д. П. А. – С. срещу въззивно решение от 06.06.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 148/2011 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон.
Насрещната страна Р. О. С. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Р. О. С. е предявила против [община] множество обективно съединени искове по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетения за причинените й имуществени и неимуществени вреди от професионално заболяване.
Съдът установил, че страните са били в трудово правоотношение, по което С. е заемала длъжността „санитар” с място на работа Дом аз възрастни хора с физически увреждания „И. в.” – К.. В периода януари 2008 – април 2009 г. тя била хоспитализирана 10 пъти в болнично заведение, продължително е била във временна неработоспособност и е ползвала отпуск по болест. Поставена е диагноза „Бронхиална астма, средно тежка, обструктивен тип ВН.ДН І ст с 50 % ТНР и 54 % ТНР поради общо заболяване – тиреотоксикоза. С ЕР от 04.02.2009 г. на ТЕЛК е признат професионален характер на заболяването.
Съдът установил още, че С. е имала и продължава да има оплаквания за недостиг на въздух, лесна уморяемост, промени в гласа, кашлица, която създава физически страдания, ограничения в бита и дискомфорт. Заболяването е довело до усложнения – дихателна недостатъчност първа степен и вентилационна недостатъчност. Провежданото лечение с инхалато създава чувство на зависимост, усещането за недостиг на въздух и появата на задух, предизвикват страх от задушаване
Съдът, като е преценил всички болкови изживявания, стрес, чувството на страх и несигурност, постоянният дискомфорт и изискванията към начина на живот, налагащ различни ограничения в ежедневието, прогнозите за развитието на болестта, е определил размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, като е присъдил обезщетение от 8 000 лв.
Частично са уважени и претенциите за присъждане на обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получила С. и обезщетенията за временна нетрудоспособност, съответно пенсията за инвалидност.
К. обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставен е въпроса дали размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се поддържа противоречие с ПП 4-1968-ВС РБ.
Материалноправният въпрос е от значение за постановения резултат по иска за присъждане на неимуществени вреди от професионалното заболяване, но въззивният съд е дал разрешение, съответно на тълкуването му в ПП 4-1968-ВС РБ. Справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице; в каква степен и колко подължително са засегнати чувсвата на конкретния индивид. Точно така е сторил и въззивния съд в обжалваното решение. Въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на пострадалия, е определянето и на конкретния паричен размер на обезщетението. Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото обезщетение, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр.
В допълнителна молба от 01.08.2011 г. касаторът е повдигнал и въпроса за мотивираността на въззивното решение и в частност следвало ли е съдът, след като е приел, че прогресирането на заболяването може да бъде причинено и от други фактори, да изясни кои са тези фактори.
Поддържаното противоречие със задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е изяснено, нито установено. В същото време, следва да се посочи, че по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК има трайна и непротиворечива съдебна практика и разрешението на въззивния съд в обжалваното решение не й противоречи. Съдът е изложил подробни, ясни и точни мотиви. Цитираната от касатора част от изречение на въззивния съдебен акт, е извън контекста му, а и е от заключението на съдебномедицинската експертиза, която не е била оспорена от страните по делото. Съдът се е съобразил с експертното мнение за прогресиращия характер на заболяването и невъзможността то да бъде напълно излекувано. С оглед тежестта му, съпътстващите усложнения, както и причинените неудобства, стрес и страдания, съдът е отчел и множеството странични фактори, които С. следва да избягва в ежедневието си, за да не провокира и обостри болестта. Не е нужно, а и това практически е невъзможно те да се изброят. Съдът, въпреки това е посочил като примери влиянието на фактори като прах и инфекции, които са рискови за състоянието на С..
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 06.06.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 148/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: