2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1299
София, 21.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4325 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № VІ-33 от 14.04.2014 година по гр.д. № 361/2014 година на Бургаски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 252, ал.1 ЗМВР, предявен от Т. Ж. П. [населено място] против М. .. – Г. „.”, [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 9969,60 лева. В решението е прието за установено, че ищецът е работил като „водолаз” в продължение на петнадесет години, един месец и двадесет и седем дни, от които три години, два месеца и два дни по служебно правоотношение в системата на МВР, а в останалия период към служби „Гражданска защита” при областна управа и М. на държавната политика при бедствия и аварии. За работата му като служител на МВР му е било изплатено обезщетение по чл. 252 ЗМВР. Искът за обезщетение за останалите години, работени на длъжността „водолаз” е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че обезщетение по чл. 252 ЗМВР се дължи само за прослужените години по служебно правоотношение с М.., че нормата на § 57 ПЗР ЗИД ЗМВР следва да се прилага стриктно – само за служебния стаж, придобит при условията на ЗМВР; че с § 64 ПЗР ЗМВР не е уредено правоприемство между М. на вътрешните работи и закритото М. на извънредните ситуации, както и че разпоредбата на чл. 123 КТ не е приложима по отношение на служителите от закритото министерство, изпълнявали функции, свързани със защита при бедствия.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от Т. Ж. П. от [населено място]. Поддържа се, че въпросът налице ли е правоприемство по смисъла на чл. 123 КТ между М. на вътрешните работи и закритото М. на извънредните ситуации е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с решение № 353 от 01.10.2012 г. по гр.д. № 1343/2011 г. ІV г.о. и решение № 99 от 26.03.2013 г. по гр.д. № 631/2012 г. на ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. . – Г.., [населено място], не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за наличие на предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатия в касационната жалба въпрос по приложението на 63 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ бр. 93/ 24. 11. 2009 г. / и § 57 от ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г.), в сила от 01.07.2012 г., във връзка с приложението на чл. 252 и чл. 253 от ЗМВР е основателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-33 от 14.04.2014 година по гр.д. № 361/2014 година на Бургаски окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: