О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София,04.05. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6695 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от изпълнителния директор Е. Г., чрез адв. Албена Я., срещу въззивно решение № 323/27.06.2014 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 405/2014 г.
Излага доводи за недопустимост и за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неточно приложение на материалния закон.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с оплакване за недопустимост на въззивното решение поради противоречие на обстоятелствена част и петитум на исковата молба – ищецът твърди, че е получил аванс, а претендира заплащане на цялото трудово възнаграждение за исковия период, като не е уточнил дали търси нетно или брутно трудово възнаграждение, съответно търсените обезщетенията по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224 КТ дали са на база нетно или брутно трудово възнаграждение. Според касатора липсва яснота в диспозитива на съдебното решение по този въпрос, което според него обуславя недопустимост на съдебния акт, като постановен по нередовна искова молба.
Повдигнати са следните процесуалноправни въпроси:
Какви са процесуалните правомощия на съда в случай, че в исковата молба ищецът не е конкретизирал какъв размер на неплатено трудово възнаграждение претендира – брутно или нетно.
Каква е доказателствената сила по чл. 180 ГПК на представен по делото документ, който не изхожда от ответника (справка за дължими суми по трудово възнаграждение) и как се разпределя доказателствената тежест между страните по отношение на оспорването на съдържанието на този документ; каква е доказателствената сила на ведомости на заплати, които не са подписани от работодателя и са водени нередовно.
Първият въпрос, безспорно, няма никакво отношение към допустимостта на иска, съответно на съдебното решение, защото е ясно, че законът е този, който определя какво се дължи по чл. 128 КТ – брутното трудово възнаграждение на работника/служителя. В този случай, дължимите данъци и осигурителни вноски следва да се приспаднат и преведат от работодателя при доброволното погасяване на задължението, съответно да се приспаднат и преведат в изпълнителното производство, при принудително изпълнение на съдебното решение. Само, ако съдът присъжда нетни суми, тогава това, доколкото е отклонение от общото правило, следва да бъде изрично отбелязано и в диспозитива на съдебното решение. В този смисъл не е налице и противоречие с решение № 166/25.02.2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по гр. д. № 220/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ето защо, няма изискване за редовност на исковата молба – ищецът да уточнява какво точно търси като трудово възнаграждение; достатъчно е да изложи фактически твърдения за наличие на трудово правоотношение с ответника, да изясни за какъв период от време не е получавал трудово възнаграждение и да посочи цената на иска.
Ако оплакването на касатора е, че е неясно какво е присъдил въззивният съд, то процесуалният ред за изясняване волята на съда е чрез тълкуване на решението по чл. 251 ГПК.
Следващите процесуалноправни въпроси не са разрешени от въззивната инстанция в противоречие със съдебната практика. Напротив, с оглед трайно установеното тълкуване на чл. 178, чл. 180 и чл. 182 ГПК, съдът е приел, че платежните ведомости на работодателя са частни свидетелстващи документи. В удостоверителното изявление ведомостта не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и при оспорването й, не е нужно да се открива производство по чл. 194 ГПК, съответно не са приложими и правилата на доказване по този текст. Казаното се отнася и до всички счетоводни книги.
Само официалните свидетелстващи документи обвързват съда до опровергаването им по силата на чл. 143 ГПК.
Твърдението на касатора, че не си бил водил редовно счетоводството няма как да го ползва. Специалното правило на чл. 182 ГПК следва да се разглежда като изключение от принципа, че частният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Вписванията в счетоводните книги, стига да са редовно водени, служат като доказателства и на субекта, който ги води. Ако този субект твърди, че не ги води редовно, следва по пътя на пълно главно доказване, по общите правила на ГПК, да установи твърденията си за фактите, които е следвало да отрази в счетоводството си – в случая, че е платил на ищеца дължимите суми за работна заплата.
Вззивният съд, с оглед всички събрани по делото доказателства, поведението на страните, заключението на съдебната експертиза и с оглед разпределението на доказателствената тежест, при точно съобраазяване с чл. 178 и чл. 182 ГПК, е установил какви суми като трудово възнаграждение работодателят дължи на ищеца Л. Л..
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 323/27.06.2014 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 405/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: