О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр. София, 11 юни 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2051 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 197/08.05.2018 г., постановено по частно гр. дело № 1126/2018 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение са оставени без разглеждане частни касационни жалби с вх. №№ 281/16.01.2018 г. и 214/12.01.2018 г., подадени, съответно – лично от жалбоподателката и чрез процесуалния ? представител по делото адв. Г. И., срещу определение № 415/20.12.2017 г. по частно гр. дело № 477/2017 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС).
За да постанови обжалваното определение, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е приел, че частните касационни жалби, с които е сезиран от жалбоподателката, имат недопустим предмет. В тази връзка съдът е установил, че с обжалваното пред него определение на ВтАС е потвърдено определение № 864/24.07.2017 г. по частно гр. дело № 395/2017 г. на Плевенския окръжен съд (ПОС), с което е върната частна касационна жалба на жалбоподателкатка срещу определение № 691/02.06.2017 г., постановено по същото частно гр. дело на ПОС; респ. – приел е, че ВтАС е упражнил компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, съгласно която разпоредба, предвид и чл. 279 от ГПК, в подсъдност на съответния апелативен съд са поставени определенията, с които въззивен (окръжен) съд е преградил по-нататъшното развитие на производството. Съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е приел също, че упражнявайки тази своя компетентност, съответният апелативен съд не действа като въззивна, а като контролно-отменителна инстанция – той проверява валидността, допустимостта и правилността на определението на въззивния окръжен съд за връщане на касационната жалба. С оглед на това, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е намерил, че частните касационни жалби, с които е сезиран, нямат за предмет определение на въззивен съд, а точно такова е изискването на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, което е нарушено. На второ място съдът е приел, че тъй като целта на изменението на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК (ДВ, бр. 50/2015 г.) е да се разтовари ВКС от определена категория дела с ниска степен на фактическа и правна сложност като те се възложат на съответния апелативен съд, то е изключено корективно тълкуване на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, според което да се приеме, че тези контролно-отменителни определения на апелативния съд могат да се обжалват пред ВКС с частна касационна жалба, респ. – запазва се положението отпреди изменението тези определения да не подлежат на инстанционен контрол. На трето място съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е приел, че случаят не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК – определението, с което съответният апелативен съд потвърждава разпореждане за връщане на касационна жалба, е от значение за основното (исковото) производство, а не за „друго“ производство.
Частната жалба срещу така постановеното определение е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че във всички хипотези, уредени с разпоредбите на чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, включително – преди изменението, обн. в ДВ, бр. 50/2015 г., респ. – и след него – в разглежданата хипотеза на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът действа, не като контролно-отменителна, а като въззивна инстанция и при условията на пълен въззив проверява валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение или разпореждане. Поради това, когато в тази хипотеза апелативният съд потвърди – в качеството си на въззивна инстанция, определение или разпореждане на окръжния съд, с което последният, макар и също действащ като въззивна инстанция, но за първи път прегради по-нататъшното развитие на производството, включително – като върне касационна или частна касационна жалба, то въззивното определение на апелативния съд на общо основание подлежи на касационно обжалване пред ВКС съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на състава на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, който го е постановил, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 197/08.05.2018 г., постановено по частно гр. дело № 1126/2018 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд;
ВРЪЩА делото на същия състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: