О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 09.10.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 3277 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от П. Д. С. срещу въззивно определение № 2212, постановено по ч.гр.д. № 3403/2018 г. от Софийски апелативен съд.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След проведена процедура по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК, П. С. е заявил, че изложение на основанията за допускане на касация описал „писмено, конкретно и точно в частната си касационна жалба“.
В същата е посочил, че обжалваното определение противоречи на „материалния закон“ – указанието, че разпореждане/определение не подлежи на обжалване противоречи на чл. 120 Конституцията и по този начин е лишен от право на обжалване и се нарушават негови права и законни интереси; обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – в него било посочено, че разпореждането на СРС няма характера на акт – но всяко едно съдебно определение и съдебно разпореждане има характер на административен акт; определението е необосновано – ако са дадени неправилни указания за отстраняване нередовност на искова молба, те няма как да бъдат проверени и така се нарушават правата и законните интереси на гражданите; определението е недопустимо, защото в съобщението, с което му е връчено определението на САС не е отразено,че връчването не може да се извърши чрез ответника и по този начин П. С. бил лишен от възможността да разбере „дали може би евентуално ответникът веднага не е уведомен веднага след полученото съобщение“; по всички изложени съображения обжалваното определение било и нищожно. Посочено е, че съществува противоречива съдебна практика – в обжалваното определение се потвърждава разпореждане на СРС, в което е записано, че не подлежи на обжалване, докато в определение № 370031 от 23.03.2018 г. на СРС по гр.д. № 45773/2011 г. е написано, че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Софийският градски съд, като въззивна инстанция е оставил без разглеждане като недопустима частна жалба, подадена от П. Д. С. срещу разпореждане на Софийски районен съд, с което исковата му молба е била оставена без движение, като образуваното по нея въззивно производство е прекратено.
Това определение е потвърдено от състав на Софийски апелативен съд по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът, въпреки точните и изрични указания на администриращия съд не е посочил кой е материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, при чието конкретно разрешаване въззивният съд е достигнал до необосновани фактически и правни заключения и е нарушил материалния закон, съответно е постановил крайния резултат.
Несъгласието на страната с фактическите и правни изводи на съда, нейната интерпретация за фактите и за правото, сами по себе си, не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Както е изяснено с ТР № 1-2009-ОС ГТК ВКС за целта преди всичко в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да бъде ясно и точно посочен от касатора правния въпрос /въпроси, при чието разрешаване въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение и, чието разрешаване се налага чрез допускане на касационното обжалване поради някои от условията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд може само да ги уточнява или преформулира, но не и сам да ги определя според постановеното от въззивния съд или извлича от съдържанието на касационната жалбата, или да предполага, според приложени или цитирани съдебни актове.
Не са налице и основания за служебно допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Редовността на връчването на определението, постановено от САС, няма никакво отношение към правилността, допустимостта и валидността на съдебния акт.
Следва да се посочи, че жалбоподателят, позовавайки се на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от състав на Софийския апелативен съд, на практика сочи твърдения, нямащи нищо общо с постановяването на самия съдебен акт. Само за пълнота, съдът намира, че трябва да поясни, че съдебен акт, с който производството се оставя без движение не подлежи на обжалване и така е указал в случая Софийският районен съд. Прекратяването на съдебно производство, образувано по недопустима частна жалба, каквато е и тази срещу разпореждане за оставяне без движение, като преграждащо, подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба и в случая не се касае за противоречие в съдебната практика, а за различно законодателно уреждане при различни правни хипотези.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2212, постановено по ч.гр.д. № 3403/2018 г. от Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: