О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
София, 01.06.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1207 по описа за 2015 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от изпълнителния директор И. Б. М., чрез адв. К. Н. Й. от АК София, срещу въззивно решение № 191/13.11.2014 г., постановено от Апелативен съд Варна по гр.д. № 492/2014 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна, частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. Р. С., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адв. И. С. от АК Д., че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Третото лице помагач на ЧСИ, Д. [фирма], не е изразило становище по касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Варненският апелативен съд, като потвърдил решението на Добричкия окръжен съд, отхвърлил исковете на [фирма] срещу ЧСИ С. С., с рег. № 739, за заплащане на обезщетения за причинени му имуществени вреди по образуваното изп. дело № .., както следва: 47 422,20 лева – пропуснати ползи от загуба на законна лихва от 24.09.2008 г. до 02.03.2012 г. върху присъдено с решение № 37/05.06.2007 г. по т. д. № 149/2005 г. на Д. вземане от 120 688,53 лева; 59 623,21 лева – пропуснати ползи от загуба на законна лихва от 24.09.2008 г. до 02.03.2012 г. върху вземане в размер на 151 740 лева по решение № 127/03.07.2008 г. по т. д. № 104/2008 г. на ВАпС; 52 003,09 лева, представляващи реални загуби от извършени разноски по съдебни производства срещу [фирма]-Швейцария за периода 2009 – 2012 г.
За да постанови този резултат, съдът установил, че изпълнително дело № 200873900400178 по описа на частен съдебен изпълнител С. е било образувано по молба на взискателя [фирма]-Д. срещу [фирма] Швейцария, по издаден в полза на първия изпълнителен лист от 27.08.2008 г. по решения на Добричкия окръжен съд и Варненския апелативен съд за събиране на сумите: 120 688,59лв. преки вреди от допусната от Районен съд Балчик обезпечителна мярка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2005г.; 6170,25лв. съдебноделоводни разноски; 15 1740 лв. обезщетение за пропуснати ползи от наложена възбрана върху недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2005г.; 7 283.30лв. съдебни разноски за първата и 3 034.80лв. разноски за втора инстанция.
Установено е още, че взискателят, с молбата за образуване на делото, е поискал изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, с предупреждение, че при неизпълнение на задължението за плащане ще се пристъпи към насрочване на опис, изземване и влагане в банка на 100 000 бр. поименни акции с номинал 1 лв. всяка, собственост на [фирма] – Швейцария в [фирма], както и насрочване на публична продан за продажбата им. Настоявал е за налагане на запор върху сумата от 80 000 лв., реално внесена от [фирма] за [фирма] – Швейцария, като гаранция по ч.гр.д. 368/2001 г. по описа на Районен съд – Балчик. Взискателят е упълномощил съдебния изпълнител с правата по чл.18 от ЗЧСИ за извършване на всички необходими действия за събиране на дължимите суми от длъжника.
Още в същия ден (23.09.2008 г.), ЧСИ е разпоредил действия по изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника с предупреждение за пристъпване към изпълнение по отношение на акциите, по проучване имуществото на длъжника чрез изискване на информация от ТД на НАП, А. по вписванията – К., КАТ Д. и Варна и налагане на запор на сумата от 80 000 лв., внесена като гаранция за допускане на обезпечение по ч.гр.д.№ 368/2001 г. на Балчишкия районен съд. Изпратено е и запорното съобщение до Балчишкия районен съд по отношение на гаранцията от 80 000 лв., която е била преведена по изпълнителното дело и част от нея, в размер на 67 141,85 лв., е била платена на взискателя. В следващите дни, съдебният изпълнител е предприел действия по проучване имуществото на длъжника във всички публични регистри, където такава информация се съдържа и е получил отговори за липсата на такова. Въззивната инстанция е посочила, че по исковото дело взискателят не е навеждал твърдения, а и липсват каквито и да са доказателства, че длъжникът е разполагал с друго имущество, освен със 100 000 бр. поименни акции и със селскостопанска реколта – пшеница. По отношение на поименните акции съдът е установил, че са били прехвърлени на 07.01.2008 г. (т.е. още преди образуване на изпълнителното дело на 23.09.2008 г.) от длъжника – на третото лице „М. е. И. Г. И.” – дружество, регистрирано на Вирджински острови. Прието е, че след като акциите не са били описани и иззети по-рано, във връзка с образувано по обезпечителна заповед № 149/19.09.2005 г., издадена по т.д. № 149/2005 г. на Д., изпълнително дело № 81/2005 г. по описа на СИС при РС Каварна, ЧСИ не е могъл да пристъпи към тяхното осребряване за удовлетворяване на взискателя. Изложени са съображения, че ЧСИ не е имал и конкретна информация от взискателя, а и обективно не е бил в състояние да събере такава за местонахождението на акциите, поради липсата й в публични и други регистри. Той, след като е пратил запорно съобщение, е предприел действия по издирването им, с цел да бъдат описани, иззети и продадени, изхождайки от възможните места, на които дружеството издало временните удостоверения съхранява документация в Република България.
Установено е също така, че в деня на образуване на изпълнителното дело (23.09.2013 г.), ЧСИ С. е възложил на друг частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Варненския окръжен съд, да извърши опис и изземване на акциите от адреса на управление на дружеството в [населено място]. След като те не са били открити там, действията са били продължени от ЧСИ С. на 10.10.2008 г., в офис в [населено място], където акциите също не са били намерени. На същата дата е била представена и акционерната книга, от която е било установено анулирането на 07.01.2008 г. на временното удостоверение от 2002 г. за притежавани от длъжника в „Д. Г. Б.” 49 500 бр. поименни акции и издаването на ново такова под № 3 за 3 038 000 бр. акции. Съдът е посочил, че взискателят не твърди къде според него са били поименните акции към този момент, нито, че ЧСИ С. е бил във възможност да узнае за тяхното местоположение, поради което и не може да се заключи, че той не е извършил всички необходими действия по издирването им, с цел осребряването им и удовлетворяване на взискателя. Съдът е направил заключение, че не е налице противоправно действие на съдебния изпълнител, което да стои в причинна връзка с претендираните вреди.
Другото действие на съдебния изпълнител, твърдяно като противоправно от ищеца, е свързано с налагането на възбрани върху недвижими имоти, собственост на трето лице – [фирма], последвалото спиране на принудителното изпълнение по изп.дело №.., както и бездействието на съдебния изпълнител, изразяващо се в липсата на наложен запор върху движими вещи /селскостопанска реколта/, намиращи се на борда на кораб.
Въззивният съд е установил, че ЧСИ не е имал обективна възможност да узнае за наличието на собственост върху селскостопанска реколта у длъжника, доколкото такава информация не се съдържа в публични регистри и той, включително в служебното си качество на съдебен изпълнител, не е могъл да добие. Положил е всички необходими усилия да проучи имущественото състояние на длъжника и е получил информация, че дружеството не притежава нито банкови сметки, нито превозни средства, нито имоти на територията на страната, а в корабните регистри не се е съдържала информация за конкретен товар и собственик. Съдът е посочил, че ЧСИ не е бил задължен да знае, че длъжникът изкупува селскостопанска продукция и че транспортира същата с кораб от Пристанище – Варна, за да предприеме действия по налагането на запори върху нея. Направено е заключение, че неиздирването на това имущество на длъжника и неналагането на запори върху него, не е противоправно действие на ЧСИ – налице е обективната невъзможност той да се снабди с конкретната информация за наличието на зърнена продукция у длъжника; положил е дължимата грижа, съответна на професионалните му задължения и квалификация, предвид и упълномощаването по чл. 18 от ЗЧСИ.,
Изяснено е, че този извод не може да бъде променен поради това, че взискателят бил информирал районния съд за наличието на въпросното имущество у длъжника, претендирайки с молба от 12.02.2009 г. по ч.гр.д. № 648/2009 г. на Д., налагането на обезпечение върху същото, защото молбата не е била отправена до съдебния изпълнител и няма данни по делото, а и сам ищецът не твърди, че е предоставил на съдебния изпълнител тази информация.
Въззивната инстанция е посочила, че ищецът е въвел извън исковата молба твърдение за неналагането на запори и върху други предходни 40 товара със селскостопанска реколта. Независимо от това, го е разгледал и намерил, че липсва причинна връзка между действията на ЧСИ и претендираната вреда. Установено е, че ЧСИ С. е извършил незаконосъобразни действия в изпълнителното производство, като е наложил възбрани върху имоти на трето лице, вследствие на което изпълнителното производство е било и спряно. Съдът е посочил, че тези действия не са се отразили и нямат отношение към невъзможността да бъде наложен запор и да се осребри налично имущество; дори и при спряно изпълнително производство, при известност за имуществото, обезпечение е могло да бъде наложено.
Прието е, че нямат никакво отношение към твърдяните вреди и действията на съдебния изпълнител по връчването на призовката за доброволно изпълнение на длъжника. Това действие, освен това, е било и законосъобразно извършено в съответствие с реда по чл. 34 и 32, ал.12 от КМЧП., а отделно, връчването е осъществено от друг ЧСИ.
В заключение, искът е отхвълен.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са повдигнати следните правни въпроси: настъпва ли преклузия за страните по делото, когато първоинстанционният съд не е определил краен срок за представянето на доказателства и правенето на доказателствени искания с доклада по чл. 146 ГПК; какви са правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд не е определи краен срок за представянето на доказателства и за правенето на доказателствени искания и, в нарушение на съдопроизводствените правила, е отказал събирането на допустими, относими и необходими доказателства; какви права и задължения за частния съдебен изпълнител включва възлагането по чл. 18 ЗЧСИ – длъжен ли е да проучва длъжника по изпълнителното дело и да установи какво е имуществото на длъжника по възложено му изпълнително дело; какви са предпоставките, при които частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност; за какви вреди дължи обезщетение ЧСИ при условията на чл. 74, ал. 1 ЗСЧИ; кога е налице причинна връзка между вредата и неправомерните действия на ЧСИ; може ли съдът в производство по чл. 441 ГПК да преценява законосъобразността на извършените от ЧСИ действия по принудителното изпълнение.
Процесуалноправният въпрос – настъпва ли преклузия за страните по делото, когато първоинстанционният съд не е определил краен срок за представянето на доказателства и правенето на доказателствени искания с доклада по чл. 146 ГПК, съответно какви са правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд не е определи краен срок за представянето на доказателства и за правенето на доказателствени искания и, в нарушение на съдопроизводствените правила, е отказал събирането на допустими, относими и необходими доказателства, е принципно значим, но не е ирелевантен за постановеното от съда.
Въпросът се поставя във връзка с искане на ищеца – сега касатор, да се съберат от ТД на НАП-Варна писмени доказателства. Първостепенният съд е отказал да допусне доказателственото искане, по съображения, че е неотносимо към спора, а не, че е късно заявено. Същите са и съображенията на въззивната инстанция да откаже събирането му във въззивното производство.
От друга страна, касаторът поддържа противоречие между постановеното от въззивния съд и указанията, дадени с т. 2 и т. 3 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, каквото не се установява.
Следва да се посочи още, че касаторът се позовава и на решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, като някои от тях са постановени преди ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като му противоречат.
Въззивният съд в случая се е произнесъл съобразно задължителните указания по ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в рамките на сезирането, като [фирма] е твърдяло допуснати нарушения на първостепенния съд във връзка с доклада, без да сочи конкретно в какво се изразяват те, а от друга страна е обвързал тези „нарушения” с „неоказано съдействие” за изясняване на фактическата страна по спора. Във връзка с всички тези нарушения, е поискал само събиране на отказаните му доказателства. Съображенията на въззивния съд да остави без уважение доказателственото искане са неотносимост към предмета на спора. Във връзка с тази преценка на съдилищата няма нито касационно оплакване, нито поставен правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият материалноправе въпрос – за правата и задълженията на частния съдебен изпълнител във връзка с възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, е включен в предмета на спора, но не е налице поддържаната от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото съдържанието на нормата е ясно и не създава затруднения при тълкуването й. Следва да се посочи, че въззивният съд не е приел нещо различно от поддържаното от самия касатор: ЧСИ е длъжен да проучи длъжника по изпълнителното дело и да установи какво е имуществото на длъжника по възложено му изпълнително дело. Ясно е също така, че границите на дължимата от ЧСИ грижа е до проверка в публичните регистри, а извън тях, доколкото има информация; бездействието на длъжника или лошо водената от него работа, не може да се вмени във вина на ЧСИ.
По следващия правен въпрос – за предпоставките, при които частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, няма позоваване, но доколкото, след въпроса, касаторът е цитирал извадки от съдебни актове, следва да се приеме, че поддържа противоречие между постановеното от съда и даденото тълкуването в цитираните съдебни актове – решение № 120/08.07.2011 г. по гр.д. № 1123/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 196/20.07.2012 г. по гр.д. № 1555/2010 на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 238/30.01.2013 г., постановено по гр.д. № 1668/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., решение № 264/08.04.2010 по гр.д. № 474/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 264/08.04.2010 г. по гр.д. № 474/2009 г. ІV го., решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г., ІІІ г.о.
Въпросът е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие. Въззивната инстанция, както и съдебните състави в цитираните решения, са приели, че съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК, за причинените вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД. Той дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а фактическият състав на отговорността му обхваща: действия на частния съдебен изпълнител, неправомерност на същите, настъпила вреда, причинна връзка между вредата и действията на ЧСИ, вина.
В настоящия казус съдът е приел, че действията на ЧСИ са били законосъобразни, с изключение на едно, както и, че във всички случаи липсва причинноследствена връзка действията му и претендираната вина.
Следващият правен въпрос в известна степен припокрива обсъждания и също не се установява поддържаното противоречие с цитираната съдебна практика. Въпросът е – за какви вреди дължи обезщетение ЧСИ при условията на чл. 74, ал. 1 ЗСЧИ и кога е налице причинна връзка между вредата и неправомерните действия на ЧСИ. Следва цитиране на извадки от съдебни актове – решение № 120/08.07.20111 г. по гр.д. № 1123/2010 г. ІІ го. ВКС, решение № 196/20.07.2012 г. по гр.д. № 1555/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 264/08.04.2010 г. по гр.д. № 474/2009 г. на ІV г.о., но не е посочено в какво се изразява противоречието с постановеното от въззивния съд. Твърдение на касатора, че „подобна причинноследствена връзка е налице” между вредите, претърпени от него и незаконосъобразните действия и бездействия на ЧСИ С., не е довод за противоречиво разрешаване по поставения правен въпрос, а е несъгласие с фактическите и правни изводи на въззивната инстанция.
Освен това, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че няма никакво съмнение, а и в обжалваното решение и всички цитирани и приложени от касатора съдебни актове, е прието, че ЧСИ дължи обезщетение за всички вреди – имуществени (реално настъпили и пропуснати ползи) и неимуществени, щом такива действитeлно са настъпли, установена е причинна връзка между тях и действията на ЧСИ, както и че тези действия са незаконосъобразни и не е оборена презумпцията за вина на ЧСИ. Ясно е, също така, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента (ЧСИ).
Последният, процесуалноправен въпрос – може ли съдът в производство по чл. 441 ГПК да преценява законосъобразността на извършените от ЧСИ действия по принудителното изпълнение, е също от значение за постановения резултат, но въззивният съд, също както и съдебните състави в посочените от касатора решения /решение № 251/04.09.2012 г. по гр.д. № 517/2011 г., решение № 196/20.07.2012 г. по гр.д. № 1555/2011 г. ІІІ г.о., решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. на ІІІ г.о./, е преценявал поотделно всяко едно от твърдяните действия и бездействия на ЧСИ, като е формирал извод то дали е законно. Съдът не е отказал да разгледа доводите за незаконосъобразност в действията на ЧСИ С. по изпълнителното дело, а е достигнал до заключение, че с изключение на едно, той е действал законосъобразно. Независимо от това, във всички случаи е установил, че липсва връзка между обсъжданите действия на ЧСИ и претендираните от взискателя вреди, което е самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на претенцията. Несъгласието с фактическите и правни заключения по конкретното дело, само по себе си не значи, че е налице противоречие по тълкуването на закона по поставените правни въпроси.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 191/13.11.2014 г., постановено от Апелативен съд Варна по гр.д. № 492/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: