2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 07.02.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3572 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Б..” („БП“) ЕАД и по насрещна касационна жалба на ищцата Ц. Й. С. срещу решение № 153/07.04.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 131/2016 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частични отмяна и потвърждаване на решение № 1787/16.12.2015 г. по гр. дело № 3997/2015 г. на Плевенския районен съд, като краен резултат са уважени, предявените по делото искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ с акт за прекратяване на трудов договор № 41/17.07.2015 г. на гл. изп. директор на ответното дружество, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел „Бюджет и анализ““ в РУ – С. централен район (СЦР) – П. при ответното дружество и последното е осъдено да ? заплати сумата 1 209.84 лв. – обезщетение за оставането ? без работа поради незаконното ? уволнение през периода 02.12.2015 г. – 21.01.2016 г., като последният иск е отхвърлен за разликата от 3 440.16 лв. – до пълния му предявен размер от 4 650 лв. – за периода 21.07.2015 г. – 02.12.2015 г.; разноските по делото са възложени в тежест и на двете страни. Ответното дружество обжалва въззивното решение в частта, с която предявените искове са уважени, а ищцата – в отхвърлителната част.
Касационната жалба на ответника и насрещната касационна жалба на ищцата са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащи на касационно обжалване части от въззивното решение. И в двете жалби се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В отговора на касационната жалба, ищцата излага становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по тази жалба. Ответното дружество не е подало отговор на насрещната касационна жалба в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя-ответник, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните два правни въпроса: 1) „длъжността „ръководител отдел „Бюджет и анализ““, заемана от Ц. С. в РУ „СЦР“ на [фирма], дали е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от (ДР на) КТ, съобразно длъжностната ? характеристика, длъжностното и щатно разписание в дружеството, и попада ли в приложното поле на чл. 328, ал. 2 от КТ“; и 2) „абсолютно процесуално нарушение ли е непосочването на конкретното съдържание на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор, а само правното такова – чл. 328, ал. 2 от КТ, за всички визирани в КТ основания за прекратяване на трудовия договор, или следва да се преценява всеки конкретен случай и касателно особеностите на чл. 328, ал. 2 от КТ – лице от ръководния състав на предприятието, с оглед правото на защита“. По отношение и на двата правни въпроса жалбоподателят-ответник поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но не излага никакви доводи и съображения да е налице това допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният писмен акт за уволнението на ищцата не е мотивиран в достатъчна степен, тъй като работодателят е посочил в него единствено правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 2 от КТ, но не и фактическите обстоятелства, на които се основава уволнението, и конкретно – че на определена дата е сключен нов договор за възлагане на управлението на ответното дружество. Същевременно, обаче, след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, окръжният съд подробно е обсъдил по същество законосъобразността на уволнението на ищцата, като е приел, че уволнението е извършено в законоустановения 9-месечен срок от сключването на договора за възлагане на управлението на ответното дружество и че е налице (макар и разработен в отделен документ) бизнес-план (бизнес-програма) за управлението, но заеманата от ищцата процесна длъжност не е от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ.
Видно от горното, окръжният съд е дал разрешение на втория формулиран от касатора-ответник правен въпрос – относно мотивирането на акта (заповедта) за уволнение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, но този въпрос не е обуславящ крайните изводи в обжалваното решение за основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ. Както беше посочено, решаващият извод на въззивния съд, обуславящ крайния резултат от спора по делото, е друг – че заеманата от ищцата процесна длъжност не е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КТ. С оглед на това, разрешението на втория правен въпрос е без значение за крайния изход на правния спор по делото и той не съставлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Другият (първият) правен въпрос – така, както е формулиран от касатора-ответник, е въпрос по съществото на конкретния правен спор, а не е абстрактно формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода на този спор, както и на други подобни трудовоправни спорове, а още по-малко – да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, респ. – при тази формулировка – не е правен въпрос, по който ВКС да може да допусне касационното обжалване и да създаде задължителна практика по реда на чл. 290 от ГПК. Дори и да се приеме, че този въпрос може да бъде уточнен и преформулиран от съда, а именно – дали и в кои случаи длъжността „ръководител отдел“ е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КТ, то по отношение на него не е налице допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като по този въпрос е налице задължителна практика на ВКС и обжалваното въззивно решение е съобразено с нея. В приложеното от самия жалбоподател, решение № 442/08.06.2010 г. по гр. дело № 1621/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че характерът на длъжността като ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КТ се определя не от Единния класификатор на длъжностите, а от очертаната в длъжностната характеристика конкретна трудова функция за длъжността, която може да е с различни наименования: „началник отдел“, „главен юрисконсулт“, „главен счетоводител“ (респ. – „ръководител отдел“, както в случая) и пр. В съответствие с тази задължителна практика, в мотивите към обжалваното въззивно решение окръжният съд подробно е обсъдил длъжностната характеристика за заеманата от ищцата процесна длъжност „ръководител отдел „Бюджет и анализ““ в РУ-СЦР-П., щатното разписание на РУ-СЦР-П. и свидетелските показания по делото, при което е установил, че ищцата е изпълнявала важни трудови функции – аналитични, организационни и изпълнителски, но не и ръководни, тъй като длъжността ? е единствена в отдел „Бюджет и анализ“, като тя е давала методически указания и е извършвала контрол върху работата на икономистите в областните пощенски станции (О.), но не е имала ръководни функции спрямо тях, тъй като те не са ? били подчинени, а са пряко подчинени на съответните ръководители на О.. Съдът е установил също, че ищцата е била пряко подчинена на главния счетоводител в РУ-СЦР-П., той от своя страна е подчинен на ръководителя на РУ-СЦР-П., а последният – на съвета на директорите и на изпълнителния директор, който е сключил процесния договор за управлението на ответното [фирма]. Въззивният съд е приел, че тази опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура на дружеството между длъжността на ищцата и изпълнителния директор на дружеството, изключва възможността да се приеме, че ищцата е заемала длъжност от ръководството на предприятието – [фирма]. Този извод на окръжния съд е съобразен и с приетото в решение № 249/04.07.2013 г. по гр. дело № 1358/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
От гореизложеното следва, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по касационната жалба на ответника, тъй като не са налице наведените от него общи и допълнително основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид горното, съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 4 от ГПК не следва да се обсъждат основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, наведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към насрещната касационна жалба на ищцата; респ. – касационното обжалване не може да се допусне и по тази жалба.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба, а именно – сумата 420 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 153/07.04.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 131/2016 г. на Плевенския окръжен съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ц. Й. С. сумата 420 лв. (четиристотин и двадесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.