О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 28.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 214 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 5810 от 09.08.2017 г. по гр. д. № 15339/2016 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № II-69-215 от 16.09.2016 г. по гр. д. № 38033/2013 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 255, ал. 1 КТ; чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ, предявени от Е. П. П. от [населено място] против [фирма], с правоприемник [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „старши специалист охрана“. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 1600 от 12.07.2013 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Дисциплинарното наказание е било наложено за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в двукратен нерегламентиран достъп на служителя до приложението G-TEMIDA чрез използване на личното му потребителско име /личния му акаунт/ „epelitev“ с цел извличане на информация за телефонен номер на потребител на дружеството, като осъщественият на 25.02.2013 г. достъп се е отнасял до информация за периода от 25.01.2013 г. до 25.02.2013 г., а на 10.05.2013 г. до информация за периода 01.03.2013 г. до 30.04.2013 г. В деня на връчване на заповедта за уволнение на 12.07.2013 г., ищецът е подписал декларация, с която е дал съгласие работодателят да извърши прихващане между дължимите на служителя суми при прекратяване на трудовия договор и вземанията на работодателя за обезщетения за неспазено предизвестие, липси на материални ценности, за лизингови вноски. При така установената фактическа обстановка е прието, че наказанието е наложено в съответствие със законовите изисквания – от компетентен орган, в рамките на законоустановените срокове, след осъществяване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, както и че заповедта за уволнение съдържа предвидените от закона реквизити. Прието е, че ищецът е извършил тежко нарушение на трудовите си задължения, основното от които е било контрол върху сигурността на информацията, като вместо да съблюдава установените в компанията правила за сигурност на информацията за нейните потребители, то сам е нарушавал тези правила, осъществявайки нерегламентиран достъп до лични данни на абонати на дружеството. Прието е, че действията му съставляват злоупотреба с доверието на работодателя – възползвайки се от служебното си положение на „отговорник охрана”, в което качество му е бил предоставено потребителско име, парола и сертификат за достъп до информационната система, е нарушил правилата на достъп, компрометирайки отношенията на доверие между служител и работодател, а тежестта на допуснатите нарушения на трудовата дисциплина е обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е отхвърлил като неоснователни исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Като неоснователни са отхвърлени и исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл. 128, т. 2 от КТ, поради погасяването им чрез прихващане с насрещни изискуеми вземания на работодателя, за което ищецът е дал изрично писмено съгласие.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от Е. П. П.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): необходимо ли е работникът да е запознат със съдържанието на вътрешните актове на работодателя, нарушението на които е посочено като основание за дисциплинарно уволнение; коя от страните в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ носи доказателствената тежест относно извършването на посочените в заповедта за уволнение нарушения; следва ли съдът да обсъди в мотивите си всички доказателства по делото, както и твърденията, доводите и възраженията на страните. Приложени са решение № 128 от 28.05.2013 г. по гр. д. № 726/2012 г., ІV г.о., ВКС; определение № 1463 от 20.12.203 г. по гр. д. № 3444/2013 г., ІV г.о., ВКС; определение № 863 от 14.08.2017 г. по гр. д. № 7170/2014 г.,ІV г.о., ВКС; решение № 216 от 20.09.2016 г. по гр. д. № 1036/2016 г., ІV г.о., ВКС; решение № 310 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 795/2014 г., ІV г.о., ВКС; решение № 48 от 14.05.2012 г. по гр. д. № 447/2011 г., ІV г.о., ВКС; постановление № 7 от 27.12.1965 г. на ППВС; решение № 548 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г., ІІІ г.о., ВКС; решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., ІV г.о., ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], като правоприемник на [фирма], излага становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въззивното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1929.50 лева и чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в размер на 1135.00 лева не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК (ДВ, бр. 50 от 2015 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5000 лева. Материалният интерес по всеки от предявените искове е под 5000 лева, тоест под установения в закона минимум, поради което производството по касационната жалба в тази част е недопустимо.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса необходимо ли е работникът да е запознат със съдържанието на вътрешните актове на работодателя, нарушението на които е посочено като основание за дисциплинарно уволнение. Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд – прието е, че ищецът е нарушил задълженията си по длъжностна характеристика да съблюдава изпълнението на процедурите на компанията, касаещи сигурността на информацията, поради което дали е запознат с други вътрешни актове е без правно значение. Съдът е съобразил и че редът за проверка и предоставяне на трафични данни е регламентиран с императивни правни норми, поради което не е необходимо този ред да бъде изрично възпроизведен с вътрешни правила в предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и услуги по смисъла на §1, т. 50 от ДР на Закона за електронните съобщения.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът относно разпределянето на доказателствената тежест по иск чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Същият е разрешен в съответствие с установената практика по приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения; в производството чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника работодател е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение – да докаже, че е извършил уволнението при наличие на всички законни предпоставки. Когато предмет на делото е спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаното в заповедта дисциплинарно наказание е извършено от работника, в който смисъл са и приложените към касационната жалба съдебни актове. В съответствие с така установената практика, съдът е приел, че описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения са били извършени от ищеца, съобразявайки заключението на приетата по делото съдебно-техническата експертиза и показанията на разпитания свидетел, установяващи, че уволненият служител е стартирал заявки на 25.02.2013 г. и на 10.05.2013 г. за търсене и извличане на информация от системата G-TEMIDA за телефонен номер +359899871525 без съответно искане на компетентен орган; че достъпът до системата е строго персонален и не е установено друго лице да е ползвало неговото потребителско име/акаунт за извличане на тази информация; че не е била извършена и манипулация на информационната система.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса следва ли съдът да обсъди в мотивите си всички доказателства по делото, както и твърденията, доводите и възраженията на страните. Съгласно установената съдебна практика, в .т ч. приложените постановление № 7 от 27.12.1965 г. на ППВС; решение № 548 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г., ІІІ г.о., ВКС; решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., ІV г.о., ВКС, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други – за неосъществили се. Съобразявайки тази практика и в съответствие с чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по въведените с въззивната жалба доводи при съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства. Възприел е изводите на първоинстанционния съд и е препратил към тях по реда на чл. 272 ГПК, но е изложил и собствени мотиви както по доводите за допуснати процесуални нарушения във връзка с разпределяне на доказателствената тежест и за необоснованост на първоинстанционното решение, така и по тези, касаещи осъществяването на дисциплинарните нарушения, тяхното авторство и съответствието на заповедта за уволнение със законовите изисквания.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5810 от 09.08.2017 г. по гр. д. № 15339/2016 г. на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Е. П. П. от [населено място] против [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 126367 от 04.10.2017 г., подадена от Е. П. П. от [населено място] против решение № 5810 от 09.08.2017 г. по гр. д. № 15339/2016 г. на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1929.50 лева и чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в размер на 1135.00 лева.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: