О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
София, 20.09. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2656 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Г. Поповчев срещу въззивно решение № 324/11.12.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 417/2012 г. в частта, с която иска на П. е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 40 000 лв., ведно с лихвата за забава върху отхвърлената част за главницата и размера на признатите съдебноделоводни разноски.
Излага доводи за противоречие с чл. 52 ЗЗД, като счита, че определеното обезщетение по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е занижено по размер. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което иска за 40 000 лв., ведно с лихва и разноски бъде уважен.
Насрещната страна П. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния Великотърновски окръжен съд е осъдил П. да заплати на А. Г. Поповчев обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл.2 т. 2 предл. 1 ЗООДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./, по което е признат за невинен с влязла в сила присъда по НОХД № 2097/2006г. на Великотърновския районен съд. Искът е отхвърлен за разликата до 40 000 лв. Съдът присъдил още и лихва върху главницата от 10 000 лв., считано от 02.02.2011г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за разликата от 10 000 лв. както и разноски.
За да постанови този резултат съдът установил, че с постановление за предварително задържане от 04.05.2004г. по сл.д. № 318/2004г. на О. гр. В. Т. А. П. е задържан за срок от 24 часа като заподозряно лице за извършено на 10.02.204г. в [населено място] престъпление – с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у изпълнителния директор на [фирма] гр. В. Т. като с това причинил вреди в размер на 72 261 т. памук. Проведен е на същата дата разпит на заподозряното лице.
С Постановление от 05.05.2004г. П.е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.212 , ал. ІV предл. първо, вр. ал. І, вр. чл. 209 НК. Със същото постановление е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от 72 часа. На 05.05.2004г. В. районна прокуратура е внесла искане за вземане на постоянна мярка „задържане под стража”. С определение от 05.05.2004 г. по НЧХД № 646/2004г. Великотърновския районен съд е отказал да вземе най-тежката мярка за неотклонение, а е постановил „парична гаранция” в размер на 10 000 лв. След внасяне на гаранцията на 14.05.2004 г. П.е освободен от следствения арест.
С постановление от 27.01.2005г. е прецизирано обвинението за извършено престъпление по чл. 212 ал.1 предл.2, вр. чл. 209 ал.1 НК.
С определение от 27.11.2006г. по искане на В. районна прокуратура съдът наложил възбрана на собствения на П. недвижим имот в [населено място], както и забрана за напускане пределите на страната.
На 08.12.006г. В. районна прокуратура е внесла обвинителен акт и е образувано НОХД №2097/06 г. по описа на Великотърновския районен съд за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 предл. 1, вр. ал. 1, предл. 2 НК. Делото е отлагане 28 пъти пред първоинстанционния съд за събиране на доказателства. Производството е приключило с присъда № 86/14.05.2010г. С нея Поповчев е признат за невинен. Присъдата е потвърдена на 02.02.2011г. от Великотърновския окръжен съд и е влязла в сила на същата дата.
Съдът приел, че е осъществена хипотезата на чл. чл. 2, т.2 предл.1 ЗООДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./. П. е имал отрицателни изживявания във връзка с незаконното обвинение, което е ограничило възможността му да води обичайния си начин на живот и му се е отразило негативно емоционално, уронило доброто му име в обществото, понижило самочувствието му и затруднило връзките с близките и приятелите му. Търпял неудобства и ограничения и на гражданските си права – с наложената забрана да напуска пределите на страната и възбрана върху недвижим имот.
Съдът при определяне размера на обезщетението съобразил всички тези обстоятелства, а също и характера на обвинението, тежестта на незаконното обвинение, продължителността на наказателното производство, което значително надхвърля разумния срок за разглеждане на наказателни дела, както и обществения критерий за справедливост и стандарт на живота в страната. Достигнал до заключение, че следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв.
Прието е още, че няма представени доказателства, че констатираното след влизане в сила на оправдателната присъда заболяване „захарен диабет” е получено в причинна връзка с незаконното обвинение. Не е установено нито от показанията на свидетелите, нито с други доказателства и твърдението на Поповчев, че е имал осигурена работа в чужбина, която не е можел да започне само поради воденото срещу него наказателно производство. Посочено е, че имуществените вреди от многократните явявания на П. в досъдебното производство и пред съда не са предмет на иска.
В касационната жалба и изложението към нея касаторът е обосновал наличието на основания за допускане на касационно обжалване с въпроса за „ размера на обезщетението…, свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД”. Поддържа противоречива съдебна практика – решение № 45/18.03.2011 г. по гр. д. 25/20111 г. на Варненския апелативен съд и противоречие с практиката на Върховен касационен съд – решение № 158/04.06.2012. г. по гр. д. № 708/2012 г. на ІV ГО и решение № 16/02.02.2011 г. по гр.д. № 396/2010 г. на ІІІ ГО.
Цитираното решение на Варненския апелативен съд е предмет на касационна проверка на решението по гр. д. № 708/2012 г. на ІV ГО на ВКС, с което е изменено и поради това въззивния съдебен акт няма характера на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за приложението на критерия „справедливост” при определяне на обезщетенията за причинени неимуществени вреди е принципно значим, но тълкуването му е дадено с ПП 4/1968 г. на ВС на РБ и чрез многобройна практика по чл. 290 ГПК от състави на Върховния касационен съд, включително и цитираните от касатора решение № 158/04.06.2012. г. по гр. д. № 708/2012 г. на ІV ГО и решение № 16/02.02.2011 г. по гр.д. № 396/2010 г. на ІІІ ГО.
Принципните разяснения по тълкуването на чл. 52 ЗЗД не противоречат на приетото от въззивния съд разрешение по настоящия спор.
Не е налице от друга страна аналогичност на случаите по см. ТР 1/2009г. на ОСГТК ВКС между настоящия казус и случаите, разгледани по двете цитирани по-горе дела – различни са повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производство, мерките за неотклонение, обичайния начин на живот и неговата промяна след незаконните обвинения в извършване на престъпление, претърпените конкретни неимуществени увреждания , интензитета и продължителността на страданието, различното време на увреждането, конкретните икономически условия и стандарт на живот в страната.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 324/11.12.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 417/2012 г. в частта, с която иска на П. е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 40 000 лв., ведно с лихвата за забава върху отхвърлената част от главницата и размера на признатите съдебноделоводни разноски
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: