2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 18.04. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 2624 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, с чл. 279 и с чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 25.02.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 38/2013 г. на Великотърновския окръжен съд. С него е разпоредено, на основание чл. 404, т. 1 от ГПК, издаването на изпълнителен лист в полза на Ц. К. К. срещу жалбоподателя за сумата 450 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство по същото въззивно гр. дело.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че постановеното по делото въззивно решение № 38/20.02.2013 г., с което тези разноски са присъдени, е влязло в сила.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. Излагат се съображения, че присъдените от въззивната инстанция разноски подлежат на принудително изпълнение само след влизане в сила на съдебен акт по съществото на спора, тъй като съгласно чл. 78 от ГПК присъждането на разноски е поставено в зависимост от крайния изход на делото. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да обезсили издадения изпълнителен лист.
Ответникът по частната жалба – ищецът Ц. К. К. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Постановеното по делото въззивно решение № 38/20.02.2013 г., с което са присъдени разноските в размер 450 лв. за адвокатско възнаграждение, не е влязло в сила. Срещу него жалбоподателят е подал касационна жалба, по която е образувано и е висящо гр. дело № 2623/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Обжалваното разпореждане от 25.02.2013 г. е постановено дори още преди за жалбоподателя да е започнал да тече срокът за касационно обжалване – препис от въззивното решение му е връчен на 11.03.2013 г. Поради това, констатацията на въззивния съд в мотивите към обжалваното разпореждане, че въззивното решение е влязло в сила, е невярна.
Отделно от това, в частта му относно разноските по делото, въззивното решение има характера на акцесорно определение (аргум. от чл. 248, във вр. с чл. 81 от ГПК), което съгласно разпоредбите на чл. 78 от ГПК е обусловено от крайния изход на спора по делото, и което подлежи на принудително изпълнение едва след като влезе в сила – в хипотезата на чл. 404, т. 1, пр. 1, алт. 2 от ГПК (съгласно която на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила определения на съдилищата), като по отношение на него е неприложима хипотезата на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК (съгласно която, във вр. с чл. 282, ал. 1 от ГПК, на принудително изпълнение подлежат обжалваните, респ. невлезли в сила осъдителни решения на въззивните съдилища). В този смисъл е и константната практика на ВКС.
От изложеното следва извод за неправилност на обжалваното разпореждане от 25.02.2013 г., което следва да се отмени, а издаденият съгласно него изпълнителен лист, също от 25.02.2013 г. (видно от отбелязването върху въззивното решение), следва да се обезсили.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането от 25.02.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 38/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, за издаването на изпълнителен лист в полза на Ц. К. К. срещу [фирма] за сумата 450 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство по същото въззивно гр. дело, и присъдени с постановеното по него въззивно решение № 38/20.02.2013 г.;
ОБЕЗСИЛВА издаденият съгласно същото разпореждане, изпълнителен лист от 25.02.2013 г. в полза на Ц. К. К. срещу [фирма] за сумата 450 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.