О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 27.03.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4616 по описа за 2016 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Д. Х., чрез адв. В. К. от АК – Я., срещу въззивно решение № 117/08.07.2016 г., постановено от Сливенския окръжен съд по гр.д. № 265/2016 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна П… не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Тя е допустима само в частта относно решението, постановено по иска с цена 10 000 лв., законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2012 г. и съдебноделоводните разноски. Въззивният съдебен акт, постановен в частта по иска с цена 300 лв. и законната лихва върху тази главница, считано от 18.06.2012 г. до окончателното издължаване, е окончателен и не подлежи на обжалване – чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. В тази част касационната жалба е недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Сливенски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Ямболски районен съд, е отхвърлил исковете на С. Д. Х. против П…. за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП № 39/2011 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2012 г. За да постанови този резултат, съдът установил, че С. Х. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 2, вр. с ал. 1 НК с постановление от 03.11.2011 г. Наказателното производство е прекратено с постановление на прокурор при ОП – Я. от 11.06.2012 г. поради изтекла в хода на наказателното производство абсолютна давност за наказателно преследване. Съдът, като се е позовал на разясненията в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 8, е приел, че отговорността на държавата не може да бъде ангажирана, защото не е налице елемент от фактическия състав на деликта – противоправност в действията на Прокуратурата на РБ по повдигане на обвинение срещу Х.. Само, ако наказателната отговорност е била погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, преди повдигане на обвинението, тогава действията на органите на П…. биха били незаконни и поради това, противоправни – чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Обвиняемият не се е възползвал от възможността по чл. 24, ал. 2 НПК да продължи наказателното производство, в който случай, ако то беше прекратено поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, или беше постановена оправдателна присъда, Х. би имал право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса може ли гражданският съд, разглеждащ претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да проконтролира постановлението за прекратяване на наказателно производство относно основанието за прекратяване, ако същото е постановено при наличието на процесуални нарушения, нарушаващи правото на обвиняемия да узнае правата си по чл. 24, ал. 2 НПК, както и неуведомяването му за издадено постановление на по-високостоящата прокуратура, респективно лишаването му от възможността да го обжалва пред В. относно основанието за прекратяване.
Поддържа противоречие с определение № 374/01.04.2010 г. по гр.д. № 34/2010 г., IV г.о. на ВКС, определение № 183/06.03.2012 г. по т.д. № 434/2011 г. на ВКС, I т.о. и решение № 761/20.12.2010 г. по гр.д. № 1461/2010 г., III г.о. ВКС.
Определенията са по чл. 288 ГПК и не съставляват съдебна практика нито по т. 1, нито по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това и в определенията и в решението не се засягат поставените от касатора правни въпроси. От друга страна, ясно и никога не е будило каквото и да е съмнение в практиката, че актовете, постановени по реда на НПК могат да се обжалват и контролират по съответния процесуален ред, както и, че е недопустимо гражданският съд инцидентно да преценява дали приетото основание за прекратяване на наказателното производство съществува, съответно трябвало ли е то да бъде прекратено на друго основание. Освен това, в случая, липсва и изобщо твърдение в исковата молба, че наказателното производство е следвало да бъде прекратено на друго основание, както и, че поради допуснати процесуални нарушения Х. е бил лишен от възможността да упражни правото по чл. 24, ал. 2 НПК, т.е., тези обстоятелства, даващи основание според касатора да претендира обезщетение за причинената му вреда от повдигане на обвинение срещу него, не са изобщо включени в предмета на иска, с който той е сезирал съда.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх. № 5016/01.08.2016 г., подадена от С. Д. Х., против въззивно решение № 117/08.07.2016 г., постановено от Сливенския окръжен съд по гр.д. № 265/2016 г. в частта по иска с цена 300 лв. и законната лихва върху тази главница, считано от 18.06.2012 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 285, ал. 1 ГПК, като ПРЕКРАТЯВА производството по касационно гр.д. № 4616/2016 на ВКС, IV г.о. в тази част.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 117/08.07.2016 г., постановено от Сливенския окръжен съд по гр.д. № 265/2016 г. в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта по чл. 285, ал. 1 ГПК може да се обжалва с частна жалба пред други тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част, постановено по реда на чл. 288 ГПК, е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: