О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 29.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6081 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителя А. Т. Б., чрез адв. Н. А., срещу въззивно решение № 1115/13.06.2014 г., постановено по гр.д. № 848/2014 г на Пловдивския окръжен съд.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Л. Т.М., чрез адв. В. К., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на иска. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Третите лица – помагачи на ответника Л. М., В. Л. Ч. и ЗК [фирма], не са изразили становище по жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
[фирма] е предявило иск по чл. 74 ЗСЧИ срещу ЧСИ Л. Т. М., при участие на трети лица помагачи на ответника – В. Л. Ч. и ЗК [фирма], за сумата 24 197,83 лв. – обезщетение за реално причинени имуществени вреди от неправомерни действия по изпълн.дело № 582/2007 г., както и натрупана лихва от 7457,47 лв. за периода 10.03.2010 г. – 04.03.2013 г.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че изп.дело №582/2007г. на ЧСИ М., с район на действие Окръжен съд – Пловдив, е било образувано с взискател „П. Б. /България/”АД и солидарни длъжници В. Л. Ч. и Л. Х. Ч. за заплащане на сума в общ размер 17693,70лв., дължима по договор за банков кредит. Длъжникът В. Ч. е предложил изпълнението да бъде насочено спрямо негови вземания по договор за цесия, срещу длъжниците по него [фирма] и [фирма], както и трети задължени лица спрямо последните, като [фирма]. По отношение на тези вземания на длъжника от посочените лица, банката – взискател, също е поискала налагане на запори, като ЧСИ е постановила налагане на запор върху вземанията на [фирма] към [фирма]. На третото лице [фирма] е връчено на 09.11.2009г. запорно съобщение с посочено в него задължение по изпълнителното дело в размер на общо 19602,36лв., като по разпореждане от 25.01.2010г. е изпратено на помнително съобщение, връчено на 03.02.2010г., в резултат на което от страна на третото лице е преведена на 08.03.2010г. по сметка на ЧСИ сума в размер на 24197,83лв. ЧСИ М. е разпределила сумата, както следва – изцяло са погасени задълженията по изпълнителното дело в размер на неплатения остатък от 7524,99лв. в полза на взискателя [фирма],; 5252,70лв. са преведени в полза на държавата като присъединен взискател, 1860,56лв. с ДДС са изплатени за разноски по изпълнителното дело, а остатъкът от 9559,58лв. като надвнесена, е изплатена на длъжника В. Ч…
Окръжният съд е приел, че ЧСИ е следвало да наложи запор върху вземането на длъжника Ч. към [фирма] чрез изпращане на запорно съобщение именно на това дружество, с което да му осигури възможност да признае или оспори вземането, в зависимост от което взискателят да реализира процесуалните си възможности за събиране на това вземане. Вместо това, незаконосъобразно, ЧСИ е наложило запор върху вземане, което не принадлежи на длъжника и не съставлява част от неговото имущество, с което той отговаря, а върху такова на неговия длъжник, без наличие на изпълнително основание за това. Съдът намерил за незаконосъобразно и последващото действие на ЧСИ по разпределение на така постъпилата сума и връщане на остатъка от нея в размер на 9559,58лв., след погасяване на всички задължения по изпълнителното дело към този момент, на длъжника В. Ч.. Съдът изяснил също, че всички суми, постъпили по изпълнителното дело, се считат винаги суми на длъжника, но това е така, когато сумите са постъпили от осребряване на имущество, което принадлежи на длъжника, срещу което е допустимо принудителното изпълнение, а не и когато принудителното изпълнение е насочено спрямо имущество на трето лице, както в случая.
При установени незаконосъобразни действия на ЧСИ, съдът е отхвърлил иска, защото е установил, че ищецът [фирма], не е претърпял твърдяната в исковата молба вреда – намаляване на имуществото му с исковата сума. По делото е установено, че с влязло в сила съдебно решение, обвързваща страните по това дело, е признато, че съществуващите задължения на [фирма] към [фирма], в размер на 22767,83лв. – главница по посочените фактури, и 1430лв. – съдебни разноски, или общо 24197,83лв. са престанали да съществуват, поради погасяването им, чрез плащане по запора, наложен от ЧСИ М.. Установено е още, че съгласно договор за цесия от 25.05.2009г., [фирма] дължи на В. Ч. по-голяма от исковата сума и чрез незаконосъобразните действия на ЧСИ, фактически е погасен част от дълга, който е в размер на 60006 лв. Съдът достигнал до заключение, че по този начин ищецът не е реално увреден. Исковата сума не е постъпила по негова сметка, но е използвана за погасяване на установен негов дълг.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси – може ли частният съдебен изпълнител да извършва разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми, без наличието на изпълнително основание и настъпва ли вреда за собственика на постъпилите суми, ако с тях се погасяват негови задължения, които не са съдебно присъдени и, за които липсва изпълнителен титул.
Поддържа, че въззивният съд е дал разрешение, което е в противоречие с възприетото в решение № 139/31.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1445/2009 г. ІV г.о., решение № 264/08.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 474/2009 г. ІV г.о., решение № 120/08.07.2011 г. по т.д. № 1123/2010 г., ІІ т.о., ТК, решение № 186/26.05.2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по гр.д. № 5886/2013 г.
Първият от поставените правни въпроси е се явява неотносим към постановения краен резултат, защото въззивният съд е признал за незаконосъобразни действията на ЧСИ М., така, както поддържа и самия касатор (ищец). Искът е отхвърлен поради липса на имуществено увреждане от непостъпване на исковата сума по сметка на [фирма].
Вторият правен въпрос е от значение за крайния извод на Пловдивския окръжен съд, но разрешението не е постановено в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, в която принципно е разяснено, че по чл. 74 ЗЧСИ подлежи на обезщетяване вреда, настъпила при изпълняване дейността на ЧСИ; пряката вреда е директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Съдът в случая не е приел нещо различно – като е погасено част от задължението на [фирма] към Ч., пасивът на търговското дружество е намалял, в този смисъл не е налице пряка имуществена вреда. Друга вреда, резултат от така извършеното плащане, не се претендира. Въпросът дали задължението е съдебно присъдено или не, щом съществува, няма отношение към увреждането, а както стана ясно, действията на ЧСИ са действително незаконосъобразни, но за уважаване на иска по чл. 74 ЗЧСИ това не е достатъчно. Щом е погасено съществуващо – ликвидно и изискуемо задължение на [фирма] към трето лице, независимо дали това задължение е съдебно присъдено, не е налице увреждане на длъжника със самото плащане.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски. Л. М. е представлявана от адв. В. К. по силата на договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че услугата се предоставя безплатно, на осн. чл. 5, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено на адвоката, на осн. чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като същото съдът определя в размер на 1110 лв. съобразно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1115/13.06.2014 г., постановено по гр.д. № 848/2014 г на Пловдивския окръжен съд
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя А. Т. Б., да заплати на адв. В. К. от АК – Пловдив, като процесуален представител на Л. Т. М., сумата в размер на 1110 лв., представляваща дължимо му се адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: