2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
гр. София, 18.12. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 774 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2 от ЗОПДОППД (отм.).
Образувано е по частна касационна жалба на Х. А. Х. срещу определение № 661/22.10.2012 г., постановено по частно гр. дело № 522/2012 г. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 2594/14.09.2012 г. по гр. дело № 2364/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения по същото дело от К. (К.) срещу жалбоподателя, иск за отнемане на имущество на стойност 539 883 лв., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – дворно място, ведно с триетажна жилищна сграда, собственост на жалбоподателя.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в рамките на преклузивния срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд, съгласно изричната разпоредба на чл. 23, ал. 2 от ЗОПДОППД (отм.). В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната касационна жалба – ищецът К., в отговора си излага съображения за недопустимост и за неоснователност на жалбата.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В случая в изложението на жалбоподателя на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран следният правен въпрос: допустимо ли е предявен от К. иск за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, да бъде обезпечен в рамките на съдебното производство чрез налагането на възбрана върху несеквестируемо имущество – единствено жилище, собственост на ответника. Жалбподателят навеждат допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Така посоченият от жалбоподателя правен въпрос в случая не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване на възивното определение, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд на първо място е приел, че възбраненият имот, представляващ новопостроена жилищна сграда, състояща се от три плюс тавански етажи и избено помещение, не е единствен жилищен имот на жалбоподателя. Наред с това, апелативният съд е изложил и мотиви, че като институт на принудителното изпълнение, несеквестируемостта на жилището на длъжника, когато е единствено, е противопоставима на взискател с парично вземане, а в случая основанието на обезпечения иск по чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДОППД (отм.) за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, не е от подобно естество, тъй като се касае за имуществено право на държавата по специален закон.
От горното е видно, че водещият мотив на въззивния съд в обжалваното определение е, че възбраненият процесен жилищен имот не е единствено жилище на жалбоподателя. Този решаващ мотив на въззивния съд е достатъчен за потвърждаването на първоинстанционното определение и сам по себе си е обуславящ крайния извод на въззивния съд. Жалбоподателят не е извел в изложението си правен въпрос, свързан с този решаващ мотив; напротив – формулираният правен въпрос изхожда от диаметрално противоположната постановка, че процесният имот е единствено жилище на жалбоподателя. Макар въззивният съд да е изложил и допълнителни, алтернативни мотиви към определението си, с които е дадено разрешение и на посочения от жалбоподателя правен въпрос, то обстоятелството дали това разрешение противоречи или не на практиката на ВКС, респ. на практиката на други съдилища, не би променило изхода на частното производство по делото, след като въззивният съд е приел, че процесното жилище не е единствено на длъжника, което е достатъчно и е обусловило крайния му извод за потвърждаване на първоинстанционното определение.
В заключение – тъй като изведеният от жалбоподателя правен въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, то това обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 661/22.10.2012 г., постановено по частно гр. дело № 522/2012 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.