О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 22.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 222 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 431 от 07.10.2015 година по гр.д. № 612/2015 година на Русенски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от К. Т. К. от [населено място] против [община]. В решението е прието за установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, в изпълнение на което ищецът е изпълнявал длъжността „специалист „Протокол и връзки с обществеността”, прекратено от работодателя със заповед № 23 от 03.11.2014 г. на основание чл. 325, ал.1, т.12 КТ поради определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение. Прието е, че длъжността „специалист „Протокол и връзки с обществеността” е била трансформирана в длъжност „Младши експерт „Протокол и връзки с обществеността” със заповед № 817 от 27.10.2014 г. на кмета на [община], с която е било одобрено и новото длъжностно разписание на общинската администрация – заповед, издадена въз основа на решение № 185 от 17.08.2012 г. на Общински съвет В.. При така установените факти е прието, че уволнението е извършено след валидно взето решение за трансформиране на длъжността за заемане по служебно правоотношение. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като по делото не е установено по безсъмнен начин, че при трансформиране на заеманата от ищеца длъжност по служебно правоотношение са запазени основните, характеризиращи я трудови функции, извод за което не може да бъде изведен само от наименованието на длъжността. Предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са уважени като основателни.
Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [община]. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос допустимо ли е съдът да се произнася по факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца по делото, съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 317 от 12.04.2014 г. по гр.д. № 4396/2013 г. на І г.о. и решение № 14 от 07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. на ІІ т.о. на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за наличие на предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по въпросите следва ли да е налице пълна идентичност между трудовите функции за длъжността при трансформацията и за заемане по служебно правоотношение и относими ли са към преценката за законност на уволнението квалификационните нива, регламентирани в Класификатора на длъжностите в администрацията.
Ответникът по касационната жалба К. Т. К. не взема становище.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросите следва ли да е налице пълна идентичност между трудовите функции за длъжността при трансформацията и за заемане по служебно правоотношение и относими ли към преценката за законност на уволнението квалификационните нива, регламентирани в Класификатора на длъжностите в администрацията не дават основание за допускане на касационно обжалване.
Първият от тях е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд – съобразявайки установената съдебна практика, съгласно която при трансформация на длъжността за заемане по служебно трудово правоотношение работодателят е в правото си да премахне част от трудовите функции за длъжността и/или да и придаде нови, но основанието за уволнение по чл. 325, ал.1, т.12 КТ е налице само когато при трансформацията длъжността е запазила основните, характеризиращи я трудови функции, съдът е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е установено, че при трансформацията са запазени основните, определящи трудови функции за заеманата от ищеца длъжност. Формирайки решаващите си изводи, съдът не е изследвал квалификационните нива, регламентирани в Класификатора на длъжностите в администрацията, поради което вторият въпрос не е обуславящ изхода на делото.
Въззивното решение на Русенски окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по повдигнатия в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 6, ал.2 ГПК вр. с чл. 344, ал.1, т.1 КТ – допустимо ли е съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени от ищеца по делото. С оглед установената по този въпрос съдебна практика (в т.ч. решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о. ВКС); въведените с исковата молба обстоятелства, сочещи за незаконност на уволнението – при определяне на новото щатно разписание кметът на общината е действал извън рамките на компетентността си; ищецът е бил назначен на длъжността преди приемане на новата Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите, която няма приложение към заварените случаи; нарушена предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ, тъй като уволнението е извършено без предварително разрешение на И. по труда и при дискриминация, тъй като е отнето правото му на социално интегриране като инвалид и произнасянето на въззивния съд по въпроса за отсъствието на пълна идентичност между трудовите функции за длъжността при трансформацията и, съдът намира, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 431 от 07.10.2015 година по гр.д. № 612/2015 година на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора О. [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 120 лева, както и че при неизпълнение на указанията жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т. 2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: