О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 27.09. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 5085 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274,ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от С. Р. М. против определение № 197/06.06.2003 г., постановено от Софийския окръжен съд по ч.гр.д. № 435/2013 г.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В случая, няма изискване за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С. М. е подал частна жалба срещу определения на първостепенния съд, с което е допуснал събиране на гласни доказателства и съдебнотехническа експертиза по искане на насрещната страна по спора.
С атакуваното определение въззивната инстанция е оставила без разглеждане тази частна жалба, като е прекратила образуваното по нея съдебно производство.
Изложени са съображения, че съдебният акт на първостепенния съд не подлежи на самостоятелно обжалване.
Определението е правилно.
Законодателят изрично е разпоредил в чл. 274 ГПК кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото /за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право/; 2. изрично посочените случаи в закона.
Актовете на съда, с които се произнася по движението на делото /даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т.н./, по допускане и събиране на доказателства, не попадат в посочените по-горе категории. Ако съдът е допуснал или отказал да допусне определени доказателствени средства и с оглед на това решението му е неправилно като краен резултат, последното подлежи на обжалване и оплакването ще бъде разгледано и преценено от по-горната инстанция.
Законосъобразен е поради това изводът на въззивния съд, че обжалваните в случая определения, постановени от районния съд не подлежат на обжалване. Той е съобразен и с разясненията, дадени в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК ВКС, които в тази си част са актуални и при действието на ГПК от 2007 г.
К. не излага съображения по това заключение, а развива съображения за неправилност на актовете, постановени от районния съд, което е без значение за поставения процесуален проблем и съдът няма да обсъжда.
В заключение, обжалваното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 197/06.06.2003 г., постановено от Софийския окръжен съд по ч.гр.д. № 435/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: