2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София, 17 юни 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2083 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу разпореждане от 16.04.2019 г., постановено по частно гр. дело № 4849/2018 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба, подадена от жалбоподателя срещу определение № 3824/05.12.2018 г., постановено по същото частно гражданско дело.
Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативния съд. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. В тази връзка се сочи, че съдията, която го е постановила, следвало да се отведе от разглеждането на делото, тъй като се отвеждала по множество други дела на жалбоподателя, докато била съдия в СГС. Поддържа се и че жалбоподателят нямал никакъв достъп до делото, за да узнае, че е бил удължен срокът за внасяне на дължимата държавна такса, както и че съдът следвало да го уведоми за продължаването на срока. Излагат се и доводи за неправилност на първоинстанционното определение на СГС по делото, които нямат никакво отношение към правилността на обжалваното разпореждане на САС.
С частната си жалба жалбоподателят е направил искане за отвод на съдиите от ВКС, с твърденията, че имало заведени от него дела срещу ВКС и срещу съдии от този съд. Това искане е неоснователно по отношение на настоящият съдебен състав и следва да бъде оставено без уважение. Никой от членовете на състава не е страна по дело, заведено от жалбоподателя. Последният не е представил по настоящото дело доказателства за заведени от него дела срещу ВКС, но дори това обстоятелство да е вярно, то не съставлява основание за отвод в никоя от хипотезите на чл. 22 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С разпореждане от 19.02.2019 г. въззивният съд е оставил без движение частната касационна жалба, подадена от жалбоподателя, и му е дал указания в едноседмичен срок от връчване на същото разпореждане, да осигури приподписване на частната касационна жалба от адвокат, да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, също подписано от адвокат, както и да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв.; указано е и че при неотстраняване на тези нередовности, частната касационна жалба ще бъде върната. Препис от това разпореждане е редовно връчен лично на жалбоподателя на 25.02.2019 г.
На 05.03.2019 г. – в последния ден от дадения му преклузивен едноседмичен срок (04.03.2019 г. е неприсъствен ден), жалбоподателят е подал молба, с която е поискал продължаване на срока с 15 дни. С разпореждане от 11.03.2019 г. съдът е уважил молбата, като е продължил срока с исканите 15 дни, считано от 05.03.2019 г. – съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изреч. 2 от ГПК.
В мотивите към обжалваното разпореждане от 16.04.2019 г. апелативният съд е установил, че така продълженият срок е изтекъл на 20.03.2019 г., като в рамките на същия, а и след него не са постъпили искания или доказателства, с които жалбоподателят да е отстранил нередовностите на частната си касационна жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства по делото, с обжалваното разпореждане от 16.04.2019 г. апелативният съд правилно е върнал, на основание чл. 286, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, частната касационна жалба, чиито нередовности не са отстранени от жалбоподателя, съгласно дадените му от съда указания.
Неоснователно в частната си жалба жалбоподателят поддържа, че съдията, която е постановила обжалваното определение, следвало да се отведе. Дори и да е вярно твърдението, че същата се отвеждала по множество други дела на жалбоподателя (за което не са представени доказателства по настоящото дело), това обстоятелство не съставлява основание за отвод по настоящото дело – в никоя от хипотезите на чл. 22 от ГПК.
Голословни са и твърденията на жалбоподателя, че той нямал никакъв достъп до делото, за да узнае за продължаването на срока. В тази връзка нито са изложени конкретни твърдения за неосигурен достъп до делото, нито са посочени доказателства. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че съдът следвало да го уведоми за продължаването на срока. Съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, продълженият срок тече от изтичането на първоначалния срок, като процесуалният закон не предвижда връчване на съобщение на страната за продължаването на срока. Такова задължение за съда не произтича и от служебното начало в гражданското производство – съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК, съдът връчва преписи единствено от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл. 63 от ГПК няма. След като законът изрично установява момента, от който тече продълженият срок, страната, поискала продължаването му, е в известност за това, като сама следва да се увери чрез справка по делото единствено относно това дали съдът е уважил искането ?. В този смисъл е и константната практика на ВКС (определение № 454/15.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4232/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 158/18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 495/30.06.2014 г. по ч. търг. д. № 1309/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 348/18.06.2015 г. по ч. търг. д. № 135/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 147/15.03.2012 г. по ч. гр. д. № 84/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 385/04.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/2010 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, определение № 79/04.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 519/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 447/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС и др.).
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното разпореждане за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя М. Д. Д. за отвод на съдиите от настоящия съдебен състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд от разглеждането на настоящото дело.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 16.04.2019 г., постановено по частно гр. дело № 4849/2018 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: