О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр. София, 15.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1193 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 314 от 06.11.2017 г. по гр. д. № 465/2017 г. на Пернишки окръжен съд е потвърдено решение № 398 от 23.05.2017 г. по гр. д. № 5542/2017 г. на Пернишки районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявен от Ю. Б. П. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата от 8000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от професионалното заболяване. За разликата до предявения му размер от 10000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието за установено, че в периода от 10.08.2010 г. до 26.03.2015 г. или общо 4 години и 7 месеца, ищецът в работил в [фирма] на длъжност „машинист пътностроителни машини“ на автобадевоз с товароподемност 192 тона. С влязло в сила експертно решение № 688 от 06.07.2016 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. И. Р.”, [населено място] са му били определени 67% трайно намалена, от които 15% за професионално заболяване „неврит на слуховите нерви“. Като причина за професионалното заболяване е бил определен рисковият характер на професията, свързана с излагане на наднормени звукови натоварвания, както и съпътстващите рискови фактори – вибрации и микроклимат. Професионалният характер на заболяването е признат от медицинските органи с Протокол № 204 от 30.12.2015 г. за извършено проучване на професионална болест. Заболяването на ищеца е хронично, съпроводено със шум в ушите, световъртеж, притъмняване, главоболие, гадене, загуба на равновесие и характеризиращо се с прогресивно намаление на слуха и увеличаване на шума в ушите. Проблемите със слуха са довели до влошаване качеството на живот на ищеца – създали са му затруднения в общуването и са наложили необходимост да се движи навън с придружител. При така установената фактическа обстановка е прието, че ответното дружество отговаря на основание чл. 200 КТ за търпените от ищеца неимуществени вреди, за обезвъзмездяване на които е определено обезщетение в размер на 8000 лева. При преценката на размера на обезщетението, съдът е съобразил възрастта на ищеца, характера и степента на засягане здравето му, наложените ограничения в живота му и свързаните с тях негативни изживявания, както и неблагоприятната прогноза за заболяването.
Касационна жалба против въззивното решение на Пернишки окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроси (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) относно приложението на критерия за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД; относно задължението на съда да обсъди в мотивите си всички твърдения, доводи и възражения на страните; следва ли експертното решение на ТЕЛК да е влязло в сила, как се установява влизането му в сила и кой носи доказателствената тежест относно факта на влизане в сила на решението. Приложени са решение от 06.12.2007 г. по гр. д. № 238/2007 г. на САС; решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., ІV г.о., ВКС; решение № 85 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 7182/2013 г., ІІІ г.о., ВКС; решение от 08.01.2008 г. по гр. д. № 133/2007 г. на САС; решение от 07.01.2008 г. по гр. д. № 702/2007 г. на САС; решение № 697 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 1978/2009 г., ІІІ г.о., ВКС; решение № 202 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 1635/2010 г., ІV г.о., ВКС; определение № 142 от 01.02.2011 г. по гр. д. № 1147/2010 г., ІV г.о., ВКС; решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., ІV г.о., ВКС; решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г., ІV г.о., ВКС.
Ответникът по касационната жалба Ю. П. счита, ме не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва и основателността на касационната жалба. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението да се прилага принципът за справедливо обезвъзмездяване на вредите е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Въззивният съд е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към размера на дължимото обезщетение, каквито са характерът на увреждането, в т. ч. процентът трайна неработоспособност в резултат на професионалното заболяване, прогнозите за влошаване на слуха, ежедневните неудобства и ограничения в социалния живот и пр. факти, относими към справедливото обезвъзмездяване на вредите. Преценката е направена с оглед на последиците от професионалното заболяване, без да е съобразена с установената нетрудоспособност в резултат на общи заболявания на ищеца.
Не е налице и твърдяното от касатора противоречие със съдебната практика при определяне размера на обезщетението. В приложените към касационната жалба съдебни решения обезщетенията за неимуществени вреди са определени при съобразяване на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по тежест и характер страдания и настъпили за пострадалите негативни последици.
Доводите за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуалноправния въпрос следва ли съдът да обсъди в мотивите си всички твърдения, доводи и възражения на страните са неоснователни. В съответствие с установената съдебна практика, в т. ч. сочените от касатора решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., ІV г.о., ВКС; решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г., ІV г.о., ВКС, и при съобразяване на уредбата на ограничения въззив по ГПК от 2007 г., след проверка за валидност и допустимост, въззивният съд е изложил собствени мотиви по всички въведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Съдът е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, но е изложил собствени мотиви по доводите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения; по оплакванията за неправилно прилагане на материалния закон при определяне на размера на дължимото обезщетение, както и по довода за липсата на доказателства за надлежно осъществяване на административната процедура за издаване на експертно решение на ТЕЛК и неговото влизане в сила.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване по въпросите следва ли експертното решение на ТЕЛК да е влязло в сила, как се установява влизането му в сила и чия е доказателствената тежест относно факта на влизане в сила. Съдът е съобразил установената практика, съгласно която по иск с правно основание по чл. 200 КТ за обезщетение за вреди от професионално заболяване, в тежест на работника е да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, но не е необходимо върху експертното решение да има отразяване от издалия го орган, че решението е влязло в сила и на коя дата; работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в сила, следва да представи доказателства, че е обжалвал решението и подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган (решение № 213 от 12.07.2011 г. на по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о., ВКС; решение № 2 от 25.02.2015 г. на по гр. д. № 3402/2014 г., III г. о., ВКС). Съобразявайки така установената съдебна практика, въззивният съд е приложил последиците на доказателствената тежест, приемайки, че решението на ТЕЛК е влязло в сила при липса на доказателства за обжалването му.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 900 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ № 110 от 09.02.2017 г. с адвокат Б. В. от Пернишка адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № решение № 314 от 06.11.2017 г. по гр. д. № 465/2017 г. на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], с[ЕИК] да заплати на Ю. Б. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 900 (деветстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: