О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 17.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5182 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. В. С., чрез адв. И. М., срещу въззивно решение № 144/01.04.2014 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 97/2014 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Ц. К. А. е предявила против И. В. С. искове по чл. 127 ал. ІІ от СК относно децата Ю. И. С., [дата на раждане] , В. И. С., [дата на раждане] и Е. И. С., [дата на раждане]
С влязло в сила решение на Врачанския районен съд, необжалвано от страните, местоживеенето на детето Ю. С. е определено при бащата, а на майката е определен режим на лични отношения.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първата инстанция е постановил майката да плаща месечна издръжка на детето Ю. в размер на 100 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно с лихва за всяка просрочена вноска. Определил местоживеенето на децата В. и Е. при майката, а на бащата определил режим на лични отношения, като го осъдил да им плаща месечна издръжка по 100 лв. на всяко дете, ведно с лихва за всяка просрочена вноска.
Съдът установил, че родителите нямат сключен брак, децата са родени от фактическото им съжителство. И двамата родители се грижели за децата си и живеели в къща, собственост на бащата, в [населено място], област В., до есента на 2011 г., когато майката заминала да работи в Италия. Родителите се споразумели бащата да се грижи за двете по-големи деца, а най-малкият – Е., да живее при родителите на майката. През м. 02 на 2013 г. и бащата заминал за Италия, за да си търси работа, като децата останали под грижите на своите дядо и баба по майчина линия. Бащата не успял да се установи в чужбина и след три месеца се завърнал в България. Именно от към този момент и отношенията между страните се влошили значително и започнали споровете във връзка с отглеждане на децата. По делото не се спори, че макар и пребивавайки в Италия през последните две години, майката на децата често си идвала в България, на всеки два месеца, за да контактува с децата. Домът и на бащата, и на бабата и дядото по майчина линия, са големи и удобни, за децата се полагат много добри грижи, включително в периодите когато майка им я няма; децата са привързани към своите родители, към дядо и бабата по майчина линия.
Децата В. и Е. са заявили пред съда, че обичат и двамата си родители, които се грижат за тях, но предпочитат на останат при майка си. Категорична привързаност към майката и нейния роднински кръг, заявява по-малкото момче Е..
Според социалния работник е двете деца са добре обгрижвани, посещават училище редовно и са добри ученици, а за здравето им се грижи личен лекар.
Установено е, че от есента на 2013 г. бащата не е виждал синовете си. Твърди, че ги е търсил по телефона, но те не му отговаряли. Не са идвали в дома му, а той не ги е търсил в дома на родителите на майката им, където децата живеят. Също не е правил опити да са срещне с децата и в училището, което посещават. Двете момчета живеят и учат в [населено място], където живее и бащата, който не е плащал и определената му от районния съд издръжка.
Майката, в хода на въззивното производство, се е прибрала окончателно в България и живее в дома на родителите си, подала е молба за назначаване на длъжност „хигиенист” в Т. в [населено място]..
Пред първоинстанционния съд майката е заявила месечен доход в размер на 1500 лв., но не е представила доказателства. При постановяване на въззивното решение е безработна, като активно си търси работа. Бащата твърди, че има около 600 лв. месечни доходи, не е представил доказателства.
Съдът намерил, че и двамата родители имат личностни качество, които определят наличие на сходни възпитателски възможности по отношение на синовете им; нямат антиобществени прояви, които да бъдат лош пример за децата; заявяват готовност да отглеждат и възпитават децата; притежават добри жилищнобитови условия и декларират доходи, които им позволяват на се грижат за децата. При тези данни, за приблизително един и същ родителски капацитет и за двамата родители, окръжен съд е изходил от това, че майката на децата, с помощта на своите родители, е съумяла да изгради по-сила емоционална връзка с двете момчета, доколкото при изслушването си пред съда, те заявяват, че желаят да останат да живеят при нея. Към момента момчетата са на 14 и 12 г. и в тази предпубертетна възраст техните предпочитания и желания не следва да се пренебрегват. Съдът е намерил, че разрушаването на емоционална връзка с майка им би им навредило, една промяна в динамичния стереотип и социална среда, с която децата са свикнали в дома на майка си и нейния семеен кръг, би им се отразила зле. Дори в годините, когато майката е работила в Италия, за децата преимуществено са се грижили нейните родители, майката често си е идвала, контактувала е с децата, и ги е издържала. Съдът е преценил и обстоятелството, че към датата на устните състезания във въззивната инстанция майката се е завърната трайно в страната, за да се грижи за децата. В същия период, от есента на 2013 г. до настоящия момент, бащата макар и живеейки в [населено място], не е виждал децата и не е правил опит да контактува с тях в дома на техните баба и дядо или в училище, а също и не е давал средства за издръжката им. Децата не са отговаряли на телефонните му позвънявания и не са го посещавали в дома му, но с оглед възрастта им, усилията и уменията за поддържане на емоционална близост са изцяло задължение на родителя.
При тези съображения окръжният съд приел, че майката е по-пригодният родител и на нея следва да се предостави упражняването родителските права по отношения на В. и Е..
Относно размера на издръжката, определена за плащане от майката на детето Ю., съдът изходил от данните, че майката, при постановяването на решението е безработна, като следва да полага непосредствено грижи за отглеждането и възпитанието на другите две деца.
Във връзка с тази част от въззивното решение, няма поставени никакви правни въпроси в изложението към касационната жалба.
В него се твърди, че въззивният съд, в противоречие с разрешенията, приети в решение № 202/2013 г. на ОС Ямбол по гр.д. № 312/2013 г. и решение № 500/2013 г. по гр.д. № 85/2013 г. на ОС – Пловдив, не е обсъдил и взел под внимание, че бащата може и е подсигурил по-добри условия за живот, възпитание и образование на децата, което е следвало да бъде и е един от основните критерии за определяне на местоживеене на децата и упражняване на родителски права. Съдът не е взел и под внимание възможността на двамата родители да полагат пряко и непосредствено грижа за децата.
Правен въпрос няма, а от друга страна въззивният съд не е достигнал до фактическите заключение, твърдение от касатора – не е приел, че той осигурява по-добри условия за живот, възпитание и образование на децата, нито, че майката към датата на формиране на сила на присъдено нещо – приключване съдебното дирене във въззивното производство, лично и непосредствено полага грижи за децата.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – да се установи и утвърди съдебна практика в случаите, когато и двамата родители имат необходимият капацитет за отглеждане на децата, но единият от тях няма възможност да упражнява родителските права пряко и непосредствено, какви са критериите за възлагане на упражняването на родителски права.
По поставените правни проблеми има многобройна и константна съдебна практика, включително и такава със задължителен характер – ПП № 1/1974 г. на ВС на РБ и решения на тричленни състави на ВКС по чл. 290 ГПК; постановеното от въззивния съд не й противоречи.
С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на децата, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания, непосочени от касатора.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 144/01.04.2014 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 97/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: