О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
София, 17.07. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 691 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ю. Т. Г. и П. Т. Г. срещу въззивно решение от 16.07.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 16158/2012 г.
Излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
П. Г. Т., П. Т. П. и Ю. Т. Г. предявили субективно съединени искове по чл. 200 КТ против [фирма], София за заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Т. П. Г. – син на първия ищец и баща на другите двама ищци.
Исковете на П. П. и Ю. Г., предявени на лично основание, са частично уважени, като решението е влязло в сила.
П. Г. Т. е починал в хода на процеса и е заместен от своите законни наследници – внуците П. П. и Ю. Г.. С въззивното решение съдът приел, че П. Т. е претърпял неимуществени вреди от смъртта на своя син Т. Г., като дължимото обезщетение е определено на 10 000 лв. Присъдил е по 5 000 лв. на всеки от встъпилите в неговото процесуално качество наследници.
За да постанови този резултат, съдът установил, че Т. Г. и ответникът са били в трудовоправна връзка. Г. починал на 10.02.2006г., при трудова злополука, за която е допринесъл поради допусната груба небрежност, като участието му е определено на 50 %. Установено е още по делото, че починалият Г. бил в добри отношения със своя баща – ищецът Г. Т., за когото полагал грижи и подпомагал финансово и морално. По критерия на чл. 52 ЗЗД, съдът намерил, че справедливото обезщетение за причинените болки и страдания на бащата от смъртта на сина възлиза на 20 000 лв. Размерът е намален с 50 %, поради установеното съпричиняване, и искът е уважен за 10 000 лв.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните въпроси: „Налице ли е груба небрежност от страна на пострадалия при трудовата злополука работник, за да се намали обезщетението му с 50 % в случая; приложим ли е чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното производство е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, за да се произнесе съда; следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображения за наличието на реално събрани достатъчно доказателства – че е налице груба небрежност от страна на пострадалия при трудовата злополука, при отсъствие на такива доказателства.”
Ясно е, че част от въпросите не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1, ГПК, но независимо от това, следва да се посочи, че те всички са поставени с оглед приетото от съда съпричиняване на трудовата злополука от пострадалия работник поради допусната от него груба небрежност. Това заключение на въззивния съд е направено поради приетото от него, че страните са обвързани от мотивите, в тази им част, по вече влязло в сила съдебно решение. Във връзка с това заключение няма повдигнати правни въпроси, поради което, дори да бъде допуснато касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, няма как да бъде променен резултатът по спора.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 16.07.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 16158/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: