3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
гр. София, 18 октомври 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1767 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата по делото Н. Б. А. срещу решение № 15/12.03.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 12/2018 г. на Разградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 157/27.10.2017 г. по гр. дело № 375/2017 г. на Кубратския районен съд (КРС), е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че ищецът В. (Р.) Б. А. не ? дължи сумите: 7 000 лв. – главница по договор за заем, сключен на 08.11.2001 г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2006 г. до окончателното погасяване, и 140 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на основание чл. 237, чл. 242 и чл. 249 от ГПК (отм.) по гр. дело № 376/2006 г. на КРС, поради изтекла погасителна давност на вземането; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, т.е. – сочат се касационните основания по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 от ГПК. В тази връзка е изложено единствено съображение от страна на жалбоподателката, че в ПЗР на действащия ГПК изрично било уредено, че производствата по подобни казуси се разглеждали по реда на отменения ГПК, като се цитира конкретно разпоредбата на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, като се преповтаря изложеното в жалбата.
Ответникът по касационната жалба – ищецът В. (Р.) Б. А. в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
От страна на жалбоподателката не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е наведено някое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 или т. 3 от тази разпоредба за допускане на касационното обжалване.
Няма основание последното да се допуска и поради вероятна нищожност или недопустимост, или поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Поддържаното от жалбоподателката оплакване, че предявеният срещу нея отрицателен установителен иск за недължимост на парични суми (главница, лихви и разноски), произтичащи от сключен между страните договор за заем, за които суми е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 242, във вр. с чл. 237 от ГПК (отм.), следвало да се разгледа по реда на отменения ГПК, а не по реда на действащия ГПК, както той е разгледан по делото, не би могло да обуслови нищожност или процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение. Това е така, защото оплакването не е свързано нито с предпоставките за валидност на съдебния акт (законността на съдебния състав, правораздавателната компетентност на съда, формата на акта), нито с процесуалните предпоставки за неговата допустимост, като последната, респ. – допустимостта на отрицателния установителен иск, по който решението е постановено, произтича, както от разпоредбите на чл. 124, ал. 1, предл. последно и чл. 439 от действащия ГПК, така и от разпоредбите на чл. 97, ал. 1, предл. последно и чл. 254 от отменения ГПК.
Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е подадена на 07.07.2017 г. – след влизането в сила на 01.03.2008 г. на действащия ГПК, съгласно § 61 от ПЗР на същия. Поради това и първата и въззивната инстанция са разгледали делото по реда на действащия ГПК. Цитираната от страна на жалбоподателката разпоредба на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК постановява, че по реда на отменения ГПК се разглеждат производствата за издаване на изпълнителен лист по чл. 242, във вр. с чл. 237 от ГПК (отм.) и производствата за спиране на изпълнението по чл. 250 от ГПК (отм.), когато молбата за издаването на изпълнителния лист е подадена преди 01.03.2008 г., както и производствата за спиране изпълнението на въззивните решения по чл. 218б, ал. 3-6 от ГПК (отм.). Т.е. – разпоредбата на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК, на която се основава оплакването на жалбоподателката, изобщо няма отношение към исковото производство, поради което не е от значение и за правилността (респ. – за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК) на обжалваното въззивно решение.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 15/12.03.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 12/2018 г. на Разградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: