О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 24.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 806 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. И. С., срещу въззивно решение № 547/22.10.2014 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 790/2014 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна [фирма] – Р., чрез адв. П. Г., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, приподписана е от адвокат, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С. И. С. е предявил против [фирма], [населено място], иск за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., на осн. чл. 49 от ЗЗД.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Русенски районен съд, отхвърлил иска и възложил разноските в тежест на ищеца С..
За да постанови този резултат, съдът установил, че С. С. е абонат на [фирма]- [населено място], както и че между страните са водени съдебни производства за заплащане на дължими суми по договора за доставка на питейна вода. През 2005 г. С. е получил предписание за извършване на периодична проверка на водомера, като същият в указания срок не е изпълнил това предписание, поради което му е начислявана питейна вода за жилището служебно съобразно ОУ за предоставяне на В и К услуги. Установено е също, че жалбоподателят е възрастен човек- на 72 г., страда от ИМИ в БЛСМА и му е призната 91 % инвалидност, без чужда помощ. В резултат на заболяването си артикулацията на речта е силно затруднена като говора му представлявал неразбираеми звуци, напомнящи мучене.
Съдът е намерил за недоказани твърденията за противоправно поведение от служители на ответника, както и причиняване на неимуществено увреждане на С.. По делото не са били ангажирани никакви доказателства в подкрепа на фактическите твърдения на С., изложени в исковата молба – че той, в изпълнение на дадените от [фирма] предписания, е посетил администрацията на дружеството, че служители на търговеца са демонстрирали поведение, което да накърнява неговото достойнство, че е преживял в резултат на това негативни психични преживявания и че се е влошило здравословното му състояние.
В изложението към касационната жалба се повтарят твърденията от исковата молба, а също е направено и оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – съдът не бил взел под внимание писмените доказателства за нарушеното му здравословно състояние, които били в причинноследствена връзка от негативните отношения на администрацията на В и К Р..
Ако се приеме, че поставеният правен въпрос е дали въззивният съдът трябва да прецени всички доказателства по делото и в частност – тези, установяващи влошеното здравословно състояние на касатора С., то този въпрос е принципно значим, но неотносим към постановения резултат. От една страна, съдът е обсъдил писмените доказателства, които са и единствените представени по делото в двете инстанции, но те имат отношение към здравословното състояние на страната, но не могат да установят, че влошаването на здравето е резултат от твърдяните в исковата молба деяния на служители на ответника.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 600 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 547/22.10.2014 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 790/2014 г.
ОСЪЖДА С. И. С. да заплати на [фирма], [населено място] сумата в размер на 600 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: