О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 19.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 185 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от З. Г. К. чрез адв. Я. П. Я. против определение № 322/07.02.2012 г., постановено от Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 168/2012 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по ч. гр. д. № 168/2012 г. е образувано пред Варненски окръжен съд по възражение, подадено от З. Г. К. по чл. 423 ГПК. Твърди се, че срещу него има издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, която не му била надлежно връчена.
Варненски окръжен съд е приел, че заповедта за изпълнение е станала известна на К. най-късно на 24.11.2010 г., възражението по чл. 423 ГПК е подал на 13.01.2012 г., много след едномесечния срок, в който валидно е могъл да се ползва от този способ за защита.
Определението е правилно.
От данните по делото се установява, че на 16.08.2010 г. К. А. В. се е снабдил с изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 ГПК срещу З. Г. К. за сумата от 100 000 евро- неизплатена част от продажна цена на недвижим имот.
На 17.08.2010 г. З. К. е предявил иск против К. В. за установяване, че е погасил задълженията за плащане на цена по договора за покупко-продажба, както и за заличаване на вписаната договорна ипотека. Образувано е гр.д. № 2101/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд.
По това дело на 23.11.2010 г. е постъпила молба от адв. Ж. А., пълномощник на З. К. за допускане на обезпечение на горния иск чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист по чл. 417 и 418 ГПК. С молбата е представено копие от изпълнителния лист, както и покана за доброволно изпълнение изх. № 5301/19.10.2010 г.
Към изпълнителното дело има покана за доброволно изпълнение от 24.08.2010 г., без данни да е връчена.
На 28.10.2010 г. З. К. е представил на съдия-изпълнителят доказателства, че е изпълнил задълженията си към взискателя К. В..
Допуснато е обезпечението и определение е връчено на К. на 24.11.2010 г. На 11.02.2011 г. По реда на обжалването Варненския апелативен съд е отменил определението за допускане на обезпечение. В частното производство страните не са повдигали въпроса за заповедното производство, но съдът е коментирал в определението, че изпълнителният лист, по който е образувано изпълнението е по заповед за незабавно изпълнение и защитата по него е друга – спирането се осъществява по чл. 420 ГПК от компетентния окръжен съд.
В молба от 18.02.2011 г. по исковото производство З. К. е поискал отново обезпечение на иска му чрез спиране на изпълнението. Твърди, че исковата му молба е подадена преди връчване на призовката за доброволно изпълнение, което станало през ноември 2010 г. Излага доводи, че висящият исков процес обезсмисля подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК и на жалба по чл. 419 ГК. Следователно, към датата на молбата, той е наясно с издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение. На 21.02.2010 г. е допуснато исканото обезпечение и определението на първоинстанционния Варненски окръжен съд е потвърдено от състав на Варненския апелативен съд с определение от 04.04.2011 г.
С решение от 20.07.2011 г. по гр.д. № 2101/2010 г. Варненският окръжен съд е уважил иска на З. Г. К., като приел за установено, че е заплатил на К. В. цената по договора за покупко-продажба по нот. акт № 41/2009 г. и постановил заличаване на ипотеката, вписана в полза на В.. В същото решение е прието, че исковата молба по чл. 124 ГПК е подадена от К. преди да е уведомен за правото на възражение по чл. 414 ГПК.
Решението е обезсилено от състав на Варненския апелативен съд, защото за спорната сума има издадена заповед за незабавно изпълнение и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист. Въззивният съдебен акт е от 21.12.2011 г. и е съобщен на К. на 30.12.2011 г.
При тези данни, обоснован е извода на Варненския окръжен съд в обжалваното определение, че към 13.01.2012 г. З. Г. К. е пропуснал срока за възражение по чл. 423 ГПК срещу заповедта за изпълнение. Подаването му е много след изтичане на тримесечния срок от узнаването на заповедта за изпълнение.
В частната жалба, предмет на настоящото производство още се твърди, че дори и да е узнал за заповедта, К. е възразил срещу нея – веднъж, като е представил доказателства, че е платил, а от друга страна, като е подал молба за обезпечаване на иска и е представил доказателства за плащане. Преди още да узнае за изпълнителното дело, К. бил предявил своя иск, което също трябва да се цени като възражение срещу заповедта за изпълнение. Тези доводи нямат отношение към възражението по чл. 423 ГПК, а от друга страната всеки правен субект сам избира пътя на защита и съдът само квалифицира надлежно предприетите пред него действия, но не променя тяхното съдържание според това кой способ за защита би бил най-удачен за страната.
В заключение, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 322/07.02.2012 г., постановено от Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 168/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: