О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 11.05.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1380 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Д. Т., чрез адвокат С. Ч. от АК С., срещу въззивно решение № 618/08.01.2016 г., постановено от Окръжен съд Смолян по в.гр.д. № 465/2015 г.
Касаторът М. Д. Т. излага доводи за нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло.
Насрещната страна [фирма] – П. „Я. и к.“, [населено място], представлявано от управителя М. И., чрез юрисконсулт Й. А. М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено това на първостепенния съд, с което са отхвърлени предявените от М. Д. Т. обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението му, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, във връзка с чл. 326 и чл. 329 КТ, за незаконно, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на шест месечни брутни работни заплати, ведно със законната лихва, считано от датата на уволнението 01.04.2015 г. до окончателното изплащане.
За да постанови този резултат, Окръжен съд Смолян е приел за установено, че М. Д. Т. е работил в [фирма] – П. „Я. и к.“ по трудово правоотношение на длъжността „техник, водно строителство и Х.“ в язовирен район „Р.“, считано от 10.03.2014 г.
Със заповед № ЧР-00108/27.03.2015 г. на управителя на П. „Я. и к.“ било наредено да се извършат промени в длъжностното щатно разписание, като считано от 01.04.2015 г. за язовирен район „Р.“ бъдат съкратени пет броя длъжности по щат, от които две щатни бройки „техник, водно строителство и Х.“.
Със заповед № 136/27.03.2015 г. и протокол от 30.03.2015 г. била назначена комисия, която да извърши подбор, поради съкращаването на щатни бройки в новото щатно разписание, в сила от 01.04.2015 г. Подборът бил извършен между седем лица, едно от които бил касаторът. Участвали още пет лица, които заемали същата длъжност като Т. – „техник, водно строителство и Х.“, както и едно лице на длъжност „техник, водно строителство и Х., здраве и безопасност при работа“. Били отчетени следните основни критерии: степен на образование, степен на квалификация, ниво на изпълнение на възложената работа, трудов стаж в енергетиката и/или на съответната длъжност. Било взето мнението на ръководителя на язовирния район, както и на заместника му, относно работата на служителите, измежду които се правел подборът. Заместник-ръководителят Д., който имал непосредствени впечатления от служителя Т., бил разпитан относно квалификацията му и по-конкретно – за усвояването на определени програмни продукти и нивото на изпълнение на възложената работа. Д. установил, че касаторът не е успял да усвои програмните продукти, необходими за пряката му работа, както и че срещу него имало оплаквания, че вземал неадекватни решения. Касаторът М. Т. получил най-ниска комплексна оценка, а останалите петима служители на същата длъжност били оценени като опитни специалисти, притежаващи необходимите организаторски и технически умения. Членовете на комисията по подбора предложили да бъде прекратено трудово правоотношение на М. Т..
Въззивната инстанция приела, че утвърдените от работодателя критерии за подбор са с ясно съдържание. Подборът е извършен съобразно изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ и уволненият служител е по-малко подходящ за изпълняване на трудовите функции в сравнение със служителите, с които трудовото правоотношение е запазено. Съдът е приел още, че в конкретния случай уволненият служител не се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като не било изпълнено условието, заложено в чл. 14, ал. 3, т. 5 от колективния трудов договор – да са налице „равни други условия“. Другите условия не били „равни“, защото не били еднакви оценките, поставени от подборната комисия на всеки от сравняваните служители.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване, като счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По същество излага касационни оплаквания, без да сочи правен въпрос, като поддържа допуснато от въззивния съд противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК ВКС. В самата касационна жалба твърди и противоречие с решение № 107/18.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3293/2008 г. на III г.о. на ВКС, според което протоколът за извършен подбор не е официален свидетелстващ документ и представен като единствено доказателство не може да докаже нито извършването на подбор, нито критериите, по които е извършен, ако работникът оспорва факта на извършване на подбора или използваните критерии.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като няма поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Бланкетното цитиране на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, то. 2 е т. 3 ГПК само по себе си не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Твърдението, че въззивната инстанция е постановила решение в противоречие с тълкувателни решения на ВКС също не обуславя наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При липсата на правен въпрос касационната инстанция в процедурата по чл. 288 ГПК е в невъзможност да прецени дали действително в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителните указания, дадени в някое от цитираните тълкувателни решения и съответно, дали това разрешение по материалноправен или процесуално правен въпрос е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдържанието на протокола, обективиращ критериите и съображенията на комисията, която е извършила подбора, доколкото всички оплаквания (касационни доводи по чл. 281 ГПК, но не и касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК) са свързани с него, е без значение. В случая, извършването на подбора, при какви критерии, какви обстоятелства са взети предвид и как са оценявани служителите, е установено от съда със свидетелски показания; протоколът за извършен подбор не е единственото доказателство, представено от работодателя по делото.
В заключение, не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 618/08.01.2016 г., постановено от Окръжен съд Смолян, по в.гр.д. № 465/2015 г.
При този изход на делото, касаторът следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски за инстанцията, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 618/08.01.2016 г., постановено от Окръжен съд Смолян по в.гр.д. № 465/2015 г.
ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] – П. „Я. и к.“, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата 300 лева, сторени съдебноделоводни разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: