О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София, 15.01. 2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4124 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 4794 от 16.07.2018 г. по в. гр. д. № 15645/2017 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 213883 от 14.09.2017 г. по гр. д. № 32093/2016 г. на Софийски районен съд, 54-ти състав, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от П. Б. Б. от [населено място] против „Летище София“ ЕАД, [населено място] и са уважени обективно съединени насрещни искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 890.83 лева, съставляващи обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 890.83 лева – платена без основание с фиш за работна заплата от май 2016 г.
В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „домакин, салон за гости“ в „Летище София“ ЕАД, дирекция „Търговска“, отдел „Търговски обекти и услуги“. Част от основните задължения за длъжността „домакин, салон за гости“ били регистриране на гостите на салоните за съответния полет със задължителните при регистрацията им реквизити, събиране от гостите цената на услугата и отчитане левовите и валутни постъпления съгласно изискванията на работодателя. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 30 от 21.04.2016 г. на основание на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 187, ал.1, т. 1, т. 8 и т. 10 КТ, връчена на ищцата на 11.05.2017 г., след приемане на писмените и обяснения. Дисциплинарното наказание е било наложено за това, че на 18.02.2016 г., по време работна смяна в салон за гости „П.“, ищцата е извършила следните нарушения: в 20:24 часа е регистрирала едно посещение, като клиентът е заплатил услугата на стойност 35.20 лева в брой без ищцата да е издала и предоставила фискален касов бон, а впоследствие е изтрила регистрацията; между 20:17 часа до 21:00 часа салонът е бил ползван от още трима гости, които също са заплатили за услугата в брой, като ищцата не е отразила тези обстоятелства в системата за регистрация на пътници, не е регистрирала услугата на фискалното устройство и не е издала фискална касова бележка за стойността на предоставените услуги. В заповедта за уволнение е посочено, че това поведение съставлява нарушение на длъжностната характеристика за длъжността, на чл. 118 ЗДДС, както на сведеното до знанието на служителката Ръководство за работа на звено „Услуги за гости“, съгласно което служител „домакин, салон за гости“ отговаря за приемането и регистрирането на пътници, имащи право на посещение в „салоните за гости“, изпълнение на всички процедури и инструкции, свързани с дейността на „салоните за гости“, спазване на стриктна финансова дисциплина. В периода от 16.03.2016 г. до 16.06.2016 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, поради което уволнението е било извършено след предварително разрешение на Инспекцията по труда, дадено с писмо от 04.05.2016 г. При така установените факти е прието, че уволнението е извършено законно – наказанието е наложено в сроковете по чл. 194, спазени са изискванията на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ; при преодоляна предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т. 4 КТ – работодателят е получил предварително разрешение от инспекцията по труда за дисциплинарно уволнение на служителката, издадено от лице с надлежно учредена представителна власт. Прието, че извършените дисциплинарни нарушения са доказани, а по характер са тежки – ищцата е нарушила няколкократно в рамките на една работна смяна основни за длъжността задължения; че е налице и злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като поведението на ищцата предпоставя настъпване на значителна вреда за него, свързана с възможност за възникване на липси на материалните ценности, за налагане на финансови санкции от компетентните проверяващи органи поради нарушения на правилата за документите, които се издават при продажби на стоки и услуги, правилата за отразяване в отчетите на извършените продажби, както и с възможност за дискредитиране на работодателя пред купувачите на услугите, на които не е издаден документ за платената от тях сума. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни са отхвърлени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е постъпила от П. Б. Б.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): следва ли да се приеме, че датата на деловодното извеждане на официален документ е дата на неговото подписване от автора му или датата на подписване на официален документ може да бъде различна, включително да предхожда датата на деловодно извеждане; следва ли да се приеме, че официален документ, който носи само изходящ щемпел с изписана дата на деловоден изходящ регистрационен номер, но не и дата на която документът е подписан от автора му, безспорно е издаден от длъжностното лице в кръга на службата му; следва ли работодателят да посочи по ясен и разбираем начин елементите на поведението, във връзка с което изисква обяснения от служителя и когато в поканата за даване на обяснения от служителя работодателят се позовава на видеоматериал, то видеоматериалът съставлява ли част от съдържанието на поканата и ако е така, то видеоматериалът трябва ли да е с качество, позволяващо на работника да индивидуализира събитието, посочено като нарушение. Приложени са решение № 182 от 07.10.2015 г. по гр.д. № 1284/2015 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 432 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1322/2009 г., ІІІ г.о. ВКС, обосноваващи доводът за допускане до касация при условията на чл. 280, ал.1, т.1 по въпроса следва ли работодателят да посочи по ясен и разбираем начин нарушението, във връзка с което изисква обяснения от служителя. Въведен е и довод за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.) поради необоснованост на решението в частта му по приложението на чл. 193, ал.1 КТ.
Ответникът по касационната жалба „Летище София“ ЕАД счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
В частта му по насрещните искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за присъждане на сумата от 890.83 лева и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 890.83 лева, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Материалният интерес по всеки от насрещните искове е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което производството по касационната жалба в тази част е недопустимо.
Въпросите следва ли да се приеме, че датата на деловодното извеждане на официален документ е дата на неговото подписване от автора му или датата на подписване на официален документ може да бъде различна, включително да предхожда датата на деловодно извеждане и следва ли да се приеме, че официален документ, който носи само изходящ щемпел с изписана дата на деловоден изходящ регистрационен номер, но не и дата на която документът е подписан от автора му, безспорно е издаден от длъжностното лице в кръга на службата му, не дават основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По въпросите, касаещи оспорването на официален документ са разрешени в установената съдебна практика по приложението на чл. 193, ал.1 ГПК. Съобразявайки установената практика, съдът е зачел доказателствената сила на даденото от инспекцията по труда разрешение за уволнението – ищцата не е провела пълно и главно доказване на възражението си, че датата на издаването му е невярна, както и че е подписан от лице без представителна власт. Обратно – от събраните в производството по оспорване на документа доказателства е установено, че разрешението е издадено преди извършване на уволнението от лице, разполагащо с представителна власт по отношение на инспекцията по труда.
В съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, в т. ч. сочените от касатора решение № 182 от 07.10.2015 г. по гр. д. № 1284/2015 г. на ВКС, III г.о. и решение № 432 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, III г.о. е разрешен и въпросът относно съдържанието на поканата за даване на писмени обяснения от служителя. Съобразявайки установената практика, съгласно която дисциплинарното уволнение е законно, когато работодателят е изискал от работника писмени обяснения, индивидуализирайки нарушението на трудовата дисциплина по разбираем за работника начин, въззивният съд е обсъдил съдържанието на връчената на ищцата покана за обяснения – съобразил е, че констатираните в поканата нарушения са конкретизирани в достатъчна степен, даваща възможност на служителката да предостави обясненията си.
Предвид изложеното, неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.) поради явна необоснованост на изводите на съда за изпълнение от страна на работодателя на изискванията на чл. 193, ал.1 КТ.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът когато в поканата за даване на обяснения от служителя работодателят се позовава на видеоматериал, то видеоматериалът съставлява ли част от съдържанието на поканата и ако е така, то видеоматериалът трябва ли да е с качество, позволяващо на работника да индивидуализира събитието, посочено като нарушение. Въпросът не е обуславящ изхода на делото при формиран в решението извод, че текстът на поканата за обяснение по точен и пълен начин индивидуализира констатираните от служителя нарушения. Независимо от това, довод за лошо качество и неразбираемост на видеоматериала, приложен като доказателство по делото не е въведен, а в писмените си обяснения ищцата е признала, че се е запознала с видеозаписа, без възражения за качеството му.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 116431 от 10.09.2018 г., подадена от П. Б. Б. против решение № 4794 от 16.07.2018 г. по в. гр. д. № 15645/2017 г. на Софийски градски съд в частта му, с която са уважени насрещни искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4794 от 16.07.2018 г. по в. гр. д. № 15645/2017 г. на Софийски градски съд в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
В останалата му част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: