2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 17.05. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3036 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С молба с вх. № 4950/19.02.2013 г. (изпратена, ведно с касационната жалба по делото, по компетентност на ВКС от въззивния Пловдивски окръжен съд) касаторът РУ „СО” (Р.) – П. към ТП (ТД) – П. на Н. (НОИ) моли съда да му бъде върната, внесената от него с бюджетно платежно нареждане № ID:1525565/18.02.2013 г. (лист 3 по делото) по сметка на ВКС, държавна такса в размер 30 лв. В молбата се сочи, че съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК молителят, като държавно учреждение е освободен от заплащането на държавна такса по делото, поради което внесената държавната такса е недължимо платена.
Молбата е основателна.
Държавната такса в размер 30 лв. е внесена от молителя съгласно указанията на въззивния съд, дадени по делото с разпореждане № 1394/12.02.2013 г., – с оглед отстраняване нередовност на подадената от молителя касационна жалба с вх. № 4145/11.02.2013 г. Последната е подадена срещу постановеното по делото въззивно решение № 50/07.01.2013 г. по гр. дело № 3287/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1261/27.03.2012 г., поправено с решение (наименовано „определение”) от 14.08.2012 г. по гр. дело № 19013/2011 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен, предявения от Е. Б. Г. срещу молителя-касатор, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от УУТССР (отм.) и във вр. с § 2 от ПЗР на ЗУУТОССР – за установяване на трудов стаж на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, т. 1, пр. 2 от ГПК, държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. В случая молителят-касатор несъмнено е държавно учреждение, поради което е освободен от заплащане на държавна такса по делото, тъй като не е налице и никое от посочените изключения – искът по делото не е такъв за частно държавно вземане или за права върху вещ – частна държавна собственост.
От горното е видно, че внесената по сметка на ВКС държавна такса, чието връщане молителят иска, е недължимо платена. Поради това, същата следва да му бъде върната, като му се преведе по посочената в молбата банкова сметка.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ВЪРНЕ на РУ „СО” (Р.) – П. към ТП (ТД) – П. на Н. (НОИ), внесената от него с бюджетно платежно нареждане № ID:1525565/18.02.2013 г. по сметка на Върховния касационен съд, държавна такса в размер 30 лв. (тридесет лева), като същата да му се преведе по посочената в молбата му с вх. № 4950/19.02.2013 г., банкова сметка.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на определената за това дата 26.09.2013 г. – за произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.