О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 941
София, 09.10.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 916 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. С. Й., чрез адв. Г. Ф. от САК, срещу въззивно решение № 2184/18.11.2016 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 2668/2016 г. в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния съд, с което е отхвърлен искът по чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на С. С. Й. срещу М. В. Г. за разваляне на договор за издръжка и гледане от 21.07.1994 г.
Излага доводи за нарушения на съдопроизводствените правила – при постановяване на решението са игнорирани показанията на част от разпитаните свидетели, както и за необоснованост в изводите на съда.
Насрещната страна М. В. Г., чрез адвокати А. Б. и Е. З. от САК, е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С. С. Й. е предявила против М. В. Г. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор, оформен в нотариален акт, подреден в том…, нот. дело № … г. на нотариус В. А., с район на действие РС София, с който В. В. Й. е прехвърлила на М. В. Г. свой недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Апелативният съд обезсилил решението на първостепенния Софийски градски съд в частта по предявения иск до размера на Ѕ идеална част от имота, прехвърлен с алеаторния договор и, като потвърдил решението в останалата му част, отхвърлил иска за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за останалата Ѕ идеална част от имота, за която искът бил допустим.
За да постанови този резултат, съдът установил, че ищцата С. Й. е една от внучките на В. Й.. Последната прехвърлила свой недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на сестра си М. Г.. Прехвърлителят В. Й. починала на 28.05.2005 г. и нейни наследници по закон са внучките С. Й. и М. Й..
Въззивният съд приел, че след като в договора не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, волята на страните е, че се дължи грижата и издръжката според действителните нужди на кредитора, които се преценяват с оглед действителните жизнени и битови нужди на прехвърлителя и възможностте му да се справя сам. Задължително съвместно живеене не се предполага, ако изрично не е уговорено. Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата, без оглед на възможността както на приобретателя, така и на прехвърлителя да се издържат сами. Съдът приел, че приобретателят М. Г. се грижела за домакинството, финансовата обезпеченост и нуждите на сестра си В., като била подпомагана и от своите деца (племеници на прехвърлителя); двете били много близки, разхождали се заедно, домът бил поддържан чист и спретнат, външният вид на В. – също; М. водела сестра си на лекар винаги, когато имала нужда от това, а след влошаване на здравословното й състояние в резултат на инфаркт, заживяла заедно с нея и неотлъчно се грижела за нуждите й. В. се радвала от близостта със сестра си и споделяла, че без нея не би могла да се справя; преди инфаркта двете се разхождали. Тези фактически изводи съдът направил при анализ на показанията на свидетелите К., Е. и С., като изложил съображения, че те са резултат на непосредствени впечатления, непредубедени, логично обосновани, непротиворечиви и съответстващи на останалите данни по делото. Първите две свидетелки имат и системни наблюдения върху живота на двете сестри в сравнително продължителен период от време – повече от десет години. Свителетят С. е в еднакво близки родствени отношения и с двете насрещни страни по делото, без да е пряко заинтересована от изхода, с непосредствени впечатления от ежедневието на двете сестри.
Съдът не кредитирал показанията на свидетелите П. и Н., като също изложил изрично съображения за това – те нямали достатъчно контакти с прехвърлителката за времето на изпълнение на договора – твърдят, че са срещнали прехвърлителя само няколко пъти. Показанията им за депресивно състояние на В. Й. е житейски обяснимо след смъртта на единствения й син. Съдът, също така, посочил, че при анализ на показанията на П. също се налага извод, че има кой да се грижи за В. Й., която и не твърди, че друг, освен М. Й. се грижи за нея.
В заключение, Софийският апелативен съд обобщил, че Г. е изпълнила пълно и точно задълженията, произтичащи от алеаторния договор, до смъртта на прехвърлителката, поради което искът е отхвърлен.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В изложението касаторът на практика изразява несъгласие с постановеното от въззивния съд, няма ясно формулиран правен въпрос, като твърди, че въззивното решение противоречи на решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г.о. и решение № 174 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7500/2013 г., III г.о., № 174 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7500/2013 г., III г.о., което препраща към решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г.о. Ако се приеме, че е поставен правен въпроси за обема на задълженията за издръжка и гледане, когато в договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане липсва детайлно уточнение какво включва тази престация, то той е от значение за постановения краен резултат по спора, но разрешението му не противоречи на трайно установената съдебна практика, а е съобразено с нея, включително с посочена.
Ако вторият правен въпрос е дали наличието на финансови средства у прехвърлителя освобождава приобретателя от задълженията да предостави издръжка, след като липсва уточнение в самия договор, то той се явява неотносим към постановеното в обжалваното решение, защото в него не е прието, че издръжка не е давана, нито съдът се е занимавал с финансовите възможности на прехвърлителя.
Последният коментарът на касатора в изложението по никакъв начин не може да се свърже с правен въпрос по см. чл. 280, ал. 1 ГПК, а и се основава на негови твърдения, че на прехвърлителя не са купувани лекарства, не са осигурявани посещения и прегледи при съответните лекари-специалисти (не е посочено какви). Съдът обаче е приел нещо различно. Ако, според касатора, фактите по делото са други, това не значи, че разрешението на съда по поставените от него правни въпроси е в противоречие с посочената съдебна практика, нито пък прави само по себе си неправилни изводите на въззивната инстанция.
В заключение, не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 2184/18.11.2016 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 2668/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: