2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. София, 08.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2272 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на ответника В. Ц. Г. срещу решение № 8495/07.12.2015 г., поправено с решение № 1222/09.02.2016 г., постановени по въззивно гр. дело № 9493/2015 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № I-45-2/27.01.2011 г., поправено с решение от 16.04.2015 г., постановени по гр. дело № 32524/2014 г. на Софийския районен съд, жалбоподателят е осъден, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, да опразни и да предаде на ищеца [фирма] държането на недвижим имот – стая № 5 на мецанина, заедно със сервизни помещения, находящи се в [населено място], пл. „С.“ № 7, вх. „Б“; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Видно и от исковата молба по делото, въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по въззивно дело, по което предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за връщане на процесния имот след прекратяването на процесното наемно правоотношение между страните. Цената на този иск се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК и е в размер на наема за една година (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 20 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Видно от писмения договор за наем между страните (листове 5-9 от първоинстанционното дело), месечният наем е в размер 32.46 лв., респ. – наемът за една година възлиза на сумата 389.52 лв., която е и цената на иска.
От горното следва, че въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по въззивно гражданско дело, по което предмет на разглеждане е иск с цена до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
ВКС не дължи произнасяне и по направеното с недопустимата касационна жалба, искане за спиране изпълнението на въззивното решение, тъй като по горните съображения то е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК, поради което искането за неговото спиране не може да бъде разгледано по реда на чл. 282, ал. 2 и сл. от ГПК.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца – ответник по касационната жалба, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство по делото, а именно – сумата 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Ц. Г. срещу решение № 8495/07.12.2015 г., поправено с решение № 1222/09.02.2016 г., постановени по въззивно гр. дело № 9493/2015 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2272/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ОСЪЖДА В. Ц. Г. да заплати на [фирма] сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.