О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
гр. София, 03.07. 2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1586 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 337 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 7341/2017 г. на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Б. Г. Б. от [населено място] против П. на Р. Б. за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че на 14.02.2008 г. срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за престъпления по чл. 212 ал. 1 НК. На 27.10.2011 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършването на седем престъпления, формиращи общо продължавано престъпление документна измама – обвинен е бил в това, че в периода от 07.02.2007 г. до 30.09.2007 г. чрез използване на над 100 броя медицински направления е получил от НЗОК без основание 13608,50 лева с намерение противозаконно да ги присвои. Била е определена мярка за неотклонение „парична гаранция” от 200 лева, освободена на 05.02.2016 г. С присъда по н.о.х.д. № 22903/2011 г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 22.01.2016 г. с потвърждаването и от Софийски градски съд с решение по н.о.х.д. № 4293/2015 г., ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение. Проведеното незаконно наказателно производство се е отразило негативно на психиката на ищеца; преживял е унижение и притеснения; било е уронено доброто му име в работата сред колегите му и в обществото. При така установените факти, съдът е приел, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените неимуществени вреди се следва обезщетение в размер на 10000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 15000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са и имуществени вреди в размер на 2290 лева, съставляващи извършени от ищеца съдебни разноски в наказателното производство и 86,59 лева, съставляващи обезщетение в размер на законната лихва върху внесената гаранция по мярката за неотклонение.
Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер е постъпила от Б. Г. Б.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос относно приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 26 от 04.03.2009 г. по гр. д. № 4727/2007 г., IІІ г.о., ВКС; решение № 15 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 2013/2013 г. IV г.о., ВКС и определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК.
В частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен в размер на 10000 лева, въззивното решение е обжалвано от П.на Р. Б.. Изложени са доводи, че въпросите длъжен ли е съдът да спази в съдебния си акт диспозитивното начало, прогласено в чл. 6, ал.2 ГПК; кой е началният момент, от който могат да се претендират вреди от правозащитните органи за незаконно обвинение; какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК и как се прилага критерият за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по искове по ЗОДОВ, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 58 от 12.05.2014 г. по гр.д. № 7025/2013 г. на ІІ г.о. ВКС; решение № 232 от 27.09.2016 г. по гр.. № 1083/2016 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 288/2015 г. на ІІІ г.о. ВКС.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът относно задължението на съда за спазване на диспозитивното начало, прогласено в чл. 6, ал.2 ГПК е разрешен в съответствие с установената съдебна практика – съдът е дал защита на накърнено субективно право в рамките, посочени от ищеца като основание и петитум на иска. Предявената претенция е за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от проведено срещу ищеца незаконно наказателно преследване, каквото обезщетение е присъдено на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ. В исковата молба ищецът е посочил датата на образуваното срещу него наказателно производство – 14.08.2008 г., както и датата, на която му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал.1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК; посочил е периода от време, през който е търпял морални страдания; изложил е характера и причините на понесените негативи – извън преживените обичайни притеснения от провежданото разследване е била засегнатата и професионалната му репутация на детски лекар, накърнени са били честта и достойнството му на уважаван безупречен специалист, унизен и потиснат е бил от направената му полицейска регистрация, част от обществото се е отдръпнало от общуване с него. Именно въз основа на така въведените твърдения, след установяване на правнорелевантните факти, въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди, без да нарушава принципа на диспозитивното начало, обсъждайки само правните последици на твърдени от ищеца факти.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът за началния момент, от който могат да се претендират вреди от правозащитни органи за незаконно обвинение. Държавата отговаря за вреди по реда на ЗОДОВ от привличането на лицето като обвиняем в извършване на определено престъпление, а в случаите, когато досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице и са извършени действия по разследването му с негово участието, държавата отговаря за вреди от момента на образуване на производството, въпреки че лицето не е било привлечено като обвиняем по предвидените в закона форма и ред. В този смисъл решение по гр.д. № 527/2015г. на ІV г.о. ВКС; гр.д. № 1215/2011г. на ІІІ г.о. ВКС, решение по гр.д. № 6047/2013г. на ІV г.о. ВКС; решение по гр.д. № 892/2015г. на ІV г.о. ВКС и решение по гр.д. № 2329/2015 г. ІV г.о. ВКС.
Неоснователен е и доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с установената практика по въпроса относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК. Съдът се е произнесъл по правилността на решението в обжалваната му част, т.е. в частта, с която искът е бил уважен в пълния му предявен размер и след констатация, че жалбата е основателна по отношение оплакването за завишаване на размера на обезщетението е определил сам размер, съобразно установените в първоинстанционното производство обстоятелства.
В съответствие с установената практика е разрешен и въпросът относно приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД. Изхождайки от принципните постановки, залегнали в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и съдебната практика за обезщетяване на вреди в сходни хипотези, съдът е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, в т.ч. характера на повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода” до осем години; продължителността на незаконното наказателно преследване; характера и интензитета на изживените от ищеца отрицателни емоции; взетата мярка за неотклонение; унижението от полицейската регистрация, отражението на наказателното преследване върху професионалния и социален живот на ищеца, както и икономическата обстановка в страната за процесния период.
Неоснователни са и доводите за постановяване на решението в противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените към касационните жалби съдебни решения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 337 от 15.01.2018 г. по в. гр. д. № 7341/2017 г. на Софийски градски съд, ІІІ Б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: